Посетителят надникна през вратата на кухнята.
— Стори ми се, че прислужничката може да подслушва… — след което изложи пред Кестенявия точната история на смъртта на Калкана.
— И откъде си измисли тази приказчица?
— Видях всичко.
— В пиянски сън, най-вероятно.
— По-хладнокръвен си, отколкото съм чувал! Виж сега, ето как стават нещата, приятел — паметта ми е услужлива и от време на време забравям. Зависи от това как се отнасят с мен…
— Аха, започва да ми просветва! Искаш малко пари, за да си затваряш устата.
— Много правилен извод.
Мислите на Скубльо се завъртяха в кръг като уплашена мишка. Не можеше да си позволи да плаща, трябваше да намери друг изход. Но точно в момента не можеше да стори нищо. Беше прекалено объркан и се нуждаеше от малко време, за да се вземе в ръце.
— И колко искаш?
— Лива седмично ще ти купи първокласен случай на амнезия!
Скубльо се задави. Плю и изхрачи възраженията си. Събеседникът му махна с ръка, един вид „Какво да правя, като така стоят нещата?“ и обясни:
— И аз си имам проблеми. Имам си разходи. Лива на седмица или ще си понесеш заслуженото!
Черният замък се появи в мислите на Скубльо. С внезапно изстинало до хладно безразличие съзнание, той огледа идеята си и провери възможностите. Убийствата вече не го притесняваха. Но не сега. И не тук.
— Как да ти плащам?
Мъжът се ухили:
— Просто ми връчваш ливата!
Кестенявия донесе кутията си с пари в кухнята.
— Ще трябва да вземеш медни монети. Нямам сребърни!
Усмивката на мъжа се разшири. Беше доволен. Защо ли?
Когато той си тръгна, Скубльо привика сервитьорката си:
— Лиза, имам за теб една задача с допълнителна премия. Проследи този човек. Открий къде ще отиде — и й даде пет гирша. — Още пет след като се върнеш, ако информацията си струва!
Лиза излетя от заведението в облака на шумолящите си фусти.
— Много се мота наоколо — докладва след завръщането си. — Все едно убиваше времето. Накрая тръгна надолу по Корабостроителната алея и се видя с онзи едноок лихвар.
— Гилбърт ли?
— Аха, точно той!
— Благодаря ти — каза й Скубльо замислено. — Много благодаря! Това хвърля нова светлина върху проблема!
— Струва ли си пет гирша?
— Разбира се. Ти си добро момиче! — и той й направи колебливо предложение, докато броеше.
— Не се нуждая чак толкова от пари, господин Скубльо!
Той се оттегли в кухнята и започна да приготвя вечерята.
Значи Гилбърт стоеше зад изнудвача. Дали лихварят искаше да го притисне финансово? Защо?
„Лилията“. Че защо иначе? С подобренията и ремонта заведението му беше станало още по-апетитна хапка.
Така значи. Приемаме, че Гилбърт открива кампания по отмъкването на „Лилията“. Трябваше да му се окаже съпротива, само че този път нямаше кой да помогне на Кестенявия. Беше сам-самичък.
Три дни по-късно Скубльо посети един познат, който държеше и двете страни на Бъскин. Срещу определена сума получи име, посети въпросния човек и му остави две сребърни монети. Когато се върна в „Лилията“, помоли Лиза да каже на любимите й клиенти, че Гилбърт се опитва да ги изсели, като разпространява лъжи и размахва заплахи. Искаше Магистратите да не обърнат особено внимание на обвиненията, които ще бъдат повдигнати към него в последствие.
Сутринта на следващото плащане, Скубльо каза на Лиза:
— Няма да ме има цял ден. Ако някой дойде да ме търси, кажи, че ще се върна след вечеря!
— А онзи, когото следих?
— Точно за него става дума.
В началото Скубльо просто се скиташе, убивайки времето. С напредването на деня обаче се притесни още повече. Нещо щеше да се обърка, Гилбърт щеше да играе грубо… но не, нямаше да посмее, нали?
Това щеше да навреди на репутацията му. Сега разпространяваните от Скубльо слухове му служеха за защита. Хората щяха да взимат заеми от друго място, ако онзи го притиснеше. Накрая съдържателят си намери жена. Струваше прекалено много, но поне го накара да забрави — за известно време. Върна се в „Лилията“ по залез.
— Идвал ли е? — попита Лиза.
— Даже два пъти и изглеждаше много настървен. Струва ми се, че това няма да мине добре, господин Скубльо!
— Така стават нещата. Ще бъда отзад, ще поработя върху дървата… — Кестенявия погледна към един клиент, когото никога преди не беше виждал. Онзи кимна и излезе през предната врата.