Скубльо търпеливо се захвана да сече цепеници на светлината на фенера. От време на време оглеждаше сенките, но не забеляза нищо. Помоли се нещата да не тръгнат наопаки.
Изнудвачът изхвърча от входа на кухнята.
— Опитваш се да се скриеш ли, Скубльо? Нали знаеш какво ще ти се случи, ако се опиташ да ме изиграеш?
— Да те изигравам ли? Какво имаш предвид? Ей ме на, тук съм си!
— Да, ама следобед не беше. Сега пък онова твое момиче се отнася грубо с мен и се опитва да ме разкара. Наложи се да я ударя, преди да ми каже къде си!
Много изобретателно. Скубльо се почуди колко ли подозира Лиза.
— Спести си изпълнението! Искаш си парите, аз пък искам грозната ти мутра да изчезне от заведението ми. Така че да приключваме.
Изнудвачът изглеждаше озадачен.
— Ама ти си бил корав, бе! А ми казаха, че си най-големия страхопъзльо в Патъка.
— И кой ти го каза? Да не би да работиш за някого? Изпълнението не е солово, а?
Мъжът присви очи, когато осъзна грешката си.
Скубльо извади шепа медни монети. Броеше, броеше, отново ги преброи и отстрани няколко от купчинката.
— Протегни ръце!
Изнудвачът покорно подаде шепи.
Скубльо не очакваше да стане толкова лесно. Хвърли монетите и сграбчи мъжа за китките.
— Хей! Какво, по дяволите?…
Нечия длан се залепи върху устата на наглеца. Над рамото му надникна лице, на което се изписа напрегната гримаса.
Изнудвачът се надигна на пръсти и се изви назад. Очите му се разшириха от страх и болка, после се забелиха и той увисна безволево.
— Добре! Идеално! Сега изчезвай! — каза Скубльо.
Забързаните стъпки заглъхнаха бързо.
Кестенявия извлачи тялото в тъмното, бързо го покри с парчета дърво, после коленичи на четири крака и започна да събира монетите. Намери всички, освен две.
— Какво правите, господин Скубльо?
Той подскочи.
— А ти какво правиш?
— Дойдох да проверя дали сте добре!
— Нищо ми няма! Имахме малък спор и нахалникът ми изби няколко монети от ръката. Не мога да ги намеря всичките!
— Имате ли нужда от помощ?
— Гледай си заведението, момиче! Или ще ни окрадат до шушка!
— О! Ясно! — и тя бързо се втурна вътре.
Скубльо се отказа след няколко минути. Щеше да търси отново утре.
Направо не го свърташе на едно място в очакване да затвори. Лиза беше прекалено любопитна. Той се страхуваше, че ще отиде да потърси липсващите монети и ще намери тялото. А не искаше на съвестта му да тежи и нейното изчезване. Две минути след като затвори, вече беше на задната врата и тръгна за каруцата и впряга си.
Високата твар отново беше на дежурство. Даде на Скубльо трийсет сребърни монети. Докато той маневрираше за излизане, съществото поиска да знае:
— Защо идваш толкова рядко?
— Не съм сръчен като партньора си!
— Какво стана с него? Липсва ни!
— Напусна града.
Скубльо бе готов да се закълне, че чу тварта да се киска, докато излизаше през портата.
22.
Хвойноград — паническо бягство
Мина много време и не се случи нищо. Покорените не бяха доволни. Нито пък Брестака. Той ме завлече в квартирата си.
— Къде, по дяволите, се е заврял Гарвана, Знахар?
— Не знам — казах му.
Държеше се така, все едно е единственият притеснен. А аз се страхувах и се плашех още повече с всеки изминал ден.
— Искам да знам, и то веднага!
— Виж, човече! Гоблин прави всичко, освен да измъчва хората, в опит да се добере до следата му. Все едно е потънал вдън земя. Някак си ни е подушил!
— Как? Ще ми кажеш ли по какъв начин? От месеци се мотаем в квартала, а никой тук, долу, не ни е забелязал. Защо при Гарвана ще стане другояче?
— Защото обикаляме да търсим точно него. Сигурно е разпознал някого от нас!
— Ако е така, трябва да го науча! Слизай долу и запали огъня под задника на Гоблин. Ясно?
— Добре! Както кажеш, началник!
Макар че той командваше нашия авангард, технически аз го надминавах по ранг. Само че нямах намерение да си търся правата точно сега. Във въздуха бе надвиснало твърде голямо напрежение. Всъщност в Дуретил като че ли всички бяха измъчвани от силно притеснение, което в по-голямата му част не разбирах. Оставах си в периферията на проучването на Покорените върху Черния замък. Бях просто куриер — поредният, който си търка подметките в снабдяване с данни от града. Нямах и най-слаба представа какво са открили с преки наблюдения или дали изобщо изучаваха замъка отблизо. Нищо чудно да се спотайваха, притеснени да не разкрият присъствието си пред Властелина.