— Както желаете, преподобни!
Той се замъкна и взе собствената си халба, която беше прашасала. Не пиеше особено много напоследък от страх да не му се развърже езикът.
— Сядай. И си обърши потта от лицето! Нищо лошо не си направил. Или си? Дори не знам как се казваш…
— Скубльо, преподобни. Кестенявия Скубльо. „Желязната лилия“ принадлежи на семейството ми от три поколения насам.
— Забележително. Заведение с традиции. Традицията запада напоследък, а?
— Както кажете, преподобни.
— Предполагам, че репутацията ми крачи пред мен. Защо не се успокоиш?
— С какво мога да ви помогна, преподобни?
— Търся един човек на име Аса. Чух, че ти бил редовен посетител…
— Тъй си беше, господине — призна Скубльо. — Добре го познавах — мързелив пройдоха. Мразеше честната работа и никога не му се свъртаха пари в джобовете. Но ми беше приятел, по свой собствен начин, пък и щедър посвоему. Пусках го да спи на пода в общата зала през зимата, защото и в най-трудните за мен времена винаги успяваше да донесе дърва за огъня.
Инквизиторът кимна. Скубльо реши да му каже по-голямата част от истината. Не можеше да навреди на Аса, който и без друго вече се намираше далеч от алчните ръце на Попечителите.
— Знаеш ли откъде е събирал дървата?
Скубльо се престори, че искрено се притеснява.
— Събираше ги в Оградата, преподобни. Много спорих със себе си дали да ги използвам. Не е незаконно, но ми се струваше малко осъдително — като светотатство.
Инквизиторът кимна и се усмихна.
— Не си направил нищо лошо, Кестеняв Скубльо! Службата не е против разчистването на непотребни съчки. Пък Оградата и без друго е прекалено обрасла…
— И защо тогава ще търсите Аса?
— Подочух, че работел за човек на име Крейг.
— Донякъде — и за известно време. Сметна се за цар на Патъка, когато Крейг го взе при себе си. Перчеше се и се фукаше. Но не продължи дълго.
— Така чух и аз. Интересува ме обаче кога са се разделили.
— Господине?
— Крейг и някои от приятелите му изчезнали. Също и Аса, горе-долу по това време. На всичкото отгоре изчезнали скоро след като някой влязъл в Катакомбите и обрал няколко хиляди преходни урни.
Скубльо се постара да изглежда наистина уплашен.
— Крейг и Аса ли са го сторили?
— Възможно е. Този Аса започнал да харчи стари монети, след като се заел с разчистването на Оградата. Според разследването ни дори най-големите му постижения са били жалки. Смятаме, че е обирал по няколко урни всеки път, когато е ходил за дърва. Крейг може би е научил за това и е решил да обере каймака. Раздялата им вероятно е станала по този повод. Ако приемем, че Аса има съвест, разбира се!
— Вероятно, господине. Доколкото знам обаче, причината беше един мой гост. Човек на име Гарвана, когото Крейг искаше да убие. Нае Аса да шпионира за него, той лично ми го каза. Накрая лихварят реши, че не става за тази работа, защото не я вършеше както трябва. Но няма значение, той нищо не можеше да свърши както трябва. Само че това не пречи на предположението ви. Аса може и да ме е лъгал. Сигурно ме е лъгал. Доста лъжеше!
— А каква беше връзката между Аса и Гарвана?
— Нямаше такава.
— Къде е Гарвана сега?
— Напусна Хвойноград, скоро след като ледът в залива се разчупи.
Инквизиторът изглеждаше едновременно стреснат и доволен.
— А какво стана с Крейг?
— Никой не знае, преподобни! Това е една от големите загадки на Патъка. Предишния ден беше тук — на следващия го нямаше. Носят се всякакви слухове.
— Дали и той не е напуснал Хвойноград, а?
— Може и да е. Някои хора така смятат. Във всеки случай на никого не е казал. Онези, които работеха за него, също не знаят нищичко, господине!
— Или само така твърдят. Дали е възможно да е събрал достатъчно от Катакомбите, че да си струва да напусне Хвойноград?
Скубльо се озадачи от този въпрос. Струваше му се измамен.
— Аз не… Не разбирам какво питате, господине!
— Хм. Скубльо, посегнато е на хиляди мъртъвци. Повечето са положени там по времето, когато богаташите са били много щедри. Подозираме, че е взимано дори и злато!
Скубльо се стресна. Не беше виждал никакво злато. Този тук лъжеше. Защо? Капани ли му слагаше?
— Била е голяма кражба. Мащабна. Много бихме искали да зададем на Аса някои въпроси…