— Чудесно ви разбирам! — Кестенявия прехапа устна. Мислеше здравата. — Господине, не мога да ви кажа какво е станало с Крейг. Но смятам, че Аса се качи на кораб за юга… — и се впусна в сложни обяснения как дребосъкът дошъл при него след раздялата с Крейг и помолил да го скрие. Един ден — излязъл и се върнал тежко ранен, така че го крили на горния етаж известно време, а после изчезнал. Скубльо се закле, че го е виждал само от разстояние на кейовете, в деня, когато първите кораби отплавали на Юг. — Така и не приближих да си поговорим, но ми се струваше, че е тръгнал нанякъде. Носеше няколко вързопа.
— Спомняш ли си за кой кораб става дума?
— Господине?
— На кой кораб се е качил?
— Е, не го видях да се качва на кораб, господине. Просто тъй предположих. Може и още да се навърта наоколо. Но ми се струва, че щеше да се обади, ако беше тука! Винаги идва при мен, когато загази. Предполагам, че сега е загазил, а?
— Може и да е. Доказателствата не са пълни. Но лично аз съм убеден, че е участвал в нападението. Не си видял и Крейг на дока, а?
— Не, господине. Но имаше тълпа. Всички винаги слизат да видят отплаването на първите кораби. То е като празник…
Дали Инквизиторът се хващаше на лъжата? Проклятие. Трябваше. Един инквизитор не е човек, когото можеш да разкараш от гърба си, като го продадеш в Черния замък.
Гостът уморено поклати глава:
— Боях се, че ще ми разкажеш подобна история. Проклятие! Не ми оставяш избор!
Сърцето на Скубльо подскочи в гърлото. В главата му нахлуха налудничави идеи. Да удари Инквизитора, да сграбчи кутията с пари и да избяга например…
— Мразя да пътувам, Скубльо! Но изглежда, че един от нас с Вола ще трябва да тръгне след тези хора. И знаеш ли кой ще получи задачата?
Облекчение заля Скубльо.
— Да тръгнете след тях ли, преподобни? Но там местните закони не признават правата на Службата…
— Няма да е лесно, нали? Варварите просто не ни разбират… — гостът си наля малко вино и известно време просто позяпа в халбата. Накрая допълни: — Благодаря ти, Кестеняв Скубльо. Беше ми от голяма помощ!
Скубльо се надяваше, че с тези думи го освобождава. Надигна се.
— Нещо друго, преподобни?
— Пожелай ми късмет!
— Разбира се, господине. Ще се помоля за успеха на мисията ви още тази вечер!
Инквизиторът кимна.
— Благодаря! — и продължи да се взира във виното си.
Остави чудесен бакшиш. Но Скубльо се чувстваше потиснат, когато го прибра. Инквизиторите имаха репутацията на упорити хора. Ами ако успееха да догонят Аса?
24.
Хвойноград — танцът на сенките
— Мисля, че се справих много добре — казах на Гоблин.
— Трябваше да го видиш този Скубльо! — изкиска се Лихваря. — Пиле, което се поти като прасе и лъже като куче. Направо човек — зверилник!
— Дали наистина лъжеше? — промърморих. — Не каза нищо, което да противоречи на нашите сведения!
— Какво точно научи? — попита ме магьосникът.
— Смятам, че лъжеше! — настоя Лихваря. — Може просто да е спестил част от истината, но и това си е лъжа. По един или друг начин участва в далаверата!
— Продължавай да се навърташ около „Лилията“ в такъв случай. Дръж го под око…
— Та какво научи? — прекъсна ме Гоблин.
Влезе Брестака и на свой ред поиска да узнае как е минало.
— Страхотно — отвърнах. — Най-накрая разбрах какво е станало с Гарвана.
— И какво? — попитаха те с Гоблин в един глас.
— Напуснал е града с кораб. Още в първия ден, когато отворили залива.
— И Глезанка ли? — поинтересува се Гоблин.
— Да си я виждал наоколо? Как смяташ?
Лихваря промърмори:
— Обзалагам се, че онзи Аса е заминал с него. Старият Скубльо твърди, че и двамата тръгнали едновременно!
— Може и тъй да е. Гордея се със себе си, че успях да го подхвана. Вече съм на мнение, че Скубльо е единственото слабо място в мрежата ни и единственият, който знае какво се е случило с тях. Няма го Скубльо, няма и кой да каже съществени подробности на Вола и Покорените.
Брестака се намръщи. Предположението беше по-скоро в негов стил, а не в моя. Помисли си, че съм го дал насериозно.
— Не знам, прекалено просто ми изглежда. Освен това започват да ни забелязват тук, долу, нали така?