— Побързай! — промърморих и се върнах към изплитането на мрежата ни от лъжи.
25.
Хвойноград — любовниците
Кестенявия Скубльо се влюби. И се влюби по най-лошия възможен начин — в жена, далеч по-млада и с вкусове далеч извън неговите възможности. Хвърли се в тази афера със страстта на атакуващ бик, без да се интересува от последиците. Пръскаше паричните си резерви, все едно идваха от бездънна кесия. Кутиите му се изпразниха. Две седмици след като срещна Иска, се наложи да вземе заем от лихваря Гилбърт. Последва го още един, после и трети. В рамките на месец беше затънал в дългове по-дълбоко, отколкото даже през зимата. Но не го беше грижа. Жената го правеше щастлив, а това му стигаше. В добавка към склонността му да си угажда без задръжки вървяха и периодични прояви на глупост, и несъзнателната му увереност, че парите вече няма да са проблем за него.
Съпругата на Калкана — Нишадъра — посети „Лилията“ една сутрин, мрачна и малко засрамена.
— Кестеняв — каза, — може ли да поговорим?
— Какво има?
— Нали щеше да ни помогнеш за наема и разходите…
— Така де. И какъв е проблемът?
— Ами, не ми се ще да се показвам неблагодарна или да прозвучи така, все едно имам някакво право да очаквам да ни помогнеш, но хазяинът заплаши да ни изхвърли. Наемът не е плащан от две седмици. Не можем да намерим работа. Никой не си поръчва шиене в момента…
— Наемът не е платен ли? Но аз се видях с него тъкмо онзи ден… — Само че не беше онзи ден. Беше забравил също и за майка си, а заплатите на слугите й трябваше да се плащат след няколко дни. Да не споменаваме и Лиза. — О, боже! Съжалявам, забравих! Ще се погрижа за това.
— Скубльо, много си добър към нас, но не е задължително! Не ми се ще да те гледам затънал така…
— Затънал в какво?
— С онази жена. Тя се опитва да те съсипе.
Той остана прекалено озадачен, за да се ядоса незабавно.
— Иска ли? Защо? Как?
— Откажи се от нея. Ще те заболи по-малко, ако скъсате. Всички знаят какво прави тя.
— И какво точно прави? — попита жалостиво Скубльо.
— Няма значение. Вече казах повече, отколкото трябваше. Ако има още нещо, с което мога да ти помогна, просто се обади!
— Ще се обадя, непременно — обеща той. Качи се при тайната си кутия с пари — и я откри празна. Не намери нито един гирш — нито горе, нито долу. Какво ставаше? Развика се: — Лиза! Къде са всичките пари?
— Скрих ги.
— Какво?
— Скрих ги. Както продължаваш, направо ще загубиш заведението. Имаш си и работни разходи, не забравяй. Ще ги покривам!
Скубльо се задави. Изхрачи се.
— За каква се мислиш, момиче?
— За момичето, което ти пази гърба при все разсипиите ти намерения. Момичето, което се кани да те спре да не се направиш на пълен глупак с жена на Гилбърт.
— На Гилбърт ли?
— Ами да. Какво според теб става?
— Я се разкарай! — изръмжа Скубльо. — Вече не работиш тук!
Лиза сви рамене:
— Ако така искаш.
— Та къде са парите?
— Съжалявам. Ела ме виж, когато си възвърнеш здравия разум.
Скубльо се разбесня из общата зала. Клиентите му пляскаха с ръце и го подкокоросваха. Той сипеше заплахи, умоляваше, но нищо не подейства. Лиза си остана непоклатима.
— Но това е семейството ми! — възрази той.
— Ами иди докажи, че тази жена не е курва на Гилбърт. Тогава ще ти върна парите и се махам.
— Така и ще направя!
— А ако съм права?
— Не си. Познавам я!
— Нищичко не знаеш. Просто ти е завъртяла главата! Та какво, ако съм права?
Беше неспособен да обмисля тази възможност.
— Не ме е грижа!
— Добре. Ако съм права, искам да въртя нещата тук. Просто ме остави да ни отърва от дълговете!
Скубльо кимна и изхвърча навън. Не рискуваше нищо — Лиза грешеше.
Каква ли игра играеше тя? Държеше се като негов партньор. Досущ като майка му, след като баща му умря и преди да си изгуби зрението. Заплашваше го, сякаш няма два пъти повече опит от нея в бизнеса и в живота въобще.
Поскита около половин час. Когато се отърва от унеса си, видя, че се намира близо до Корабостроителницата. По дяволите! Така и така беше тук, просто ще иде да се види с Гилбърт. Ще вземе заем, за да може да гостува на Иска тази нощ. Малката кучка Лиза можеше да му крие парите — нали така — но нямаше как да го държи далеч от Гилбърт… Половин пресечка по-късно започнаха да го гонят угризения. Твърде много хора зависеха от него, не трябваше да влошава още повече финансовото си положение.