26.
Хвойноград — раздялата на любовниците
Скубльо вкара каруцата си в задната уличка зад дома на Иска, изтича отпред и почука на вратата. Като за Патъка, мястото беше висша класа. Отвътре входът се охраняваше. Тук живееха осем жени — всяка в собствен апартамент, всяка в същия бизнес като Иска, всяка печелеше значителни суми за времето си.
— Здравейте, господин Скубльо! — поздрави пазачът на входа. — Качвайте се! Тя ви очаква!
Скубльо му даде бакшиш — нещо, което не беше правил досега. Пазачът започна да раболепничи, но гостът не му обърна внимание и тръгна по стълбите.
Сега идваше трудната част. Да се преструва на любовник с влажен поглед, при условие че вече не беше сляп. Но щеше да я измами — точно както тя беше измамила него.
Иска му отвори, великолепна в красотата си. Сърцето на Скубльо се качи в гърлото. Той пъхна нещо в ръката й.
— Това е за теб!
— О, Кестеняв, не беше нужно! — просто любезен израз, защото без подарък той нямаше да влезе зад тази врата. — Каква странна огърлица! И тези змии?…
— Истинско сребро — отвърна той. — И рубини. Направо ми плени погледа. Грозна е, но изработката е великолепна!
— Мисля, че е прекрасна, Кестеняв! Колко ти струваше?
— Прекалено много — отвърна Скубльо, усмихнат сардонично. — Не мога да ти кажа. Но е по-скъпа, отколкото човек плаща за живота си!
Тя не го притисна повече.
— Влизай, Кестеняв!
Сигурно имаше заповеди да го върти на пръстчето си внимателно. Обикновено му създаваше доста трудности, преди да отстъпи. Започна да се съблича, а Кестенявия влезе в апартамента й. Взе я грубо — нещо, което не беше правил преди. След това я облада повторно. Когато приключи, тя попита:
— Какво ти става?
— Имам голяма изненада за теб. Много голяма! Сигурен съм, че ще ти хареса. Можеш ли да се измъкнеш, без никой да разбере?
— Разбира се. Но защо?
— Това е изненада. Ще го направиш ли заради мен? Няма да се разочароваш, обещавам!
— Не те разбирам!
— Просто го направи. Измъкни се няколко минути след като си тръгна. Ще се видим отзад. Искам да те заведа на едно място и да ти покажа нещо. Но гледай да носиш огърлицата.
— Какво си замислил? — Тя се забавляваше, но не проявяваше подозрения.
Добре, помисли си Скубльо, докато се обличаше.
— Няма да ти отговоря сега, скъпа. Това ще е най-голямата изненада в живота ти. Не искам да я развалям! — и тръгна към вратата.
— Пет минути? — подвикна тя.
— Не ме карай да чакам! Ставам ужасен, когато ме карат да чакам. И не забравяй огърлицата!
— Няма, скъпи!
Той прекара в очакване поне четвърт час. Започваше да губи търпение, но бе сигурен, че алчността ще изведе Иска навън. Беше забил кукичката и тя играеше по неговата свирка.
— Кестеняв?
Гласът й беше мек и музикален. Сърцето му се сви. Как можеше да й причини подобно нещо?
— Тук съм, скъпа!
Тя се приближи към него и той я прегърна.
— Хайде, стига! Стига, казах! Искам си изненадата! Направо не мога да я дочакам!
Скубльо си пое дълбоко дъх. Хайде, извика сам на себе си наум.
— Ще ти помогна!
Тя се обърна. Сега! Но ръцете му тежаха като оловни.
— Хайде, Кестеняв!
Той се завъртя. Иска се блъсна в каруцата и издаде само слабо стенание. След втория удар тялото й се отпусна. Скубльо извади парцал изпод капрата, напъха го в устата й, преди тя да успее да изпищи, а после бързо й върза ръцете. Тя започна да рита, когато посегна към глезените й. Ритна я в отговор, като едва не се остави гневът да го победи.
Тя спря да се бори. Скубльо свърши със завързването й, после я метна на капрата. В мрака досущ приличаха на мъж и жена, тръгнали по късна работа.
Той не заговори, преди да подминат пристана.
— Сигурно се чудиш какво става, скъпа!
Тя изсумтя. Беше пребледняла и уплашена. Докато Кестенявия си прибираше амулета, я освободи също и от бижутата и ценните й вещи.
— Иск, обичах те! Наистина. Бих сторил всичко за теб. Когато убиваш любов като тази, тя се превръща в страхотна омраза…
Бижутата струваха поне двайсет ливи, предположи той. Колко ли мъже беше унищожила?
— Да работиш за Гилбърт! — обвини я. — Да се опитваш да откраднеш „Лилията“! Бих ти простил всичко друго. Всичко!