— Корав е. Не си забравил, нали?
— Аха? Ами добре. Да вървим!
Чувстваше се сто процента по-добре с трима мъже покрай себе си, макар че не беше напълно уверен колко ще са му от помощ, ако Гилбърт захване нещо.
В предната стая този път имаше неколцина биячи. Съдържателят им заяви:
— Искам да се видя с Гилбърт!
— Ами ако той не иска да те види?
Това си беше стандартната игра на котка с мишка. Скубльо не знаеше какво да отговори, но един от спътниците му спести притесненията.
— Няма голям избор, нали така? Освен ако тази лой не е от маскирани мускули! — извади нож и започна да си чисти ноктите с него. Този навик толкова напомняше за Гарвана, че Кестенявия се стресна.
— Той е отзад, в кабинета! — Дебелият бияч се спогледа със спътника си. Според Скубльо онзи щеше да хукне за помощ.
И наистина тръгна нанякъде. Жабешкото лице се обади:
— Просто ще постоя ей-туканка…
Скубльо нахлу в кабинета на Гилбърт. Лихварят беше сложил торба с ливи на бюрото си и претегляше монетите — една по една — на фини везни, като отделяше остърганите. Гневно вдигна глава.
— Какво, по дяволите, става?
— Няколко приятелчета искаха да дойдат с мен и да погледат как въртиш бизнеса.
— Не ми харесва какво говори това за връзката ни, Скубльо! А говори, че не ми вярваш.
Кестенявия сви рамене.
— Носят се някои гнусни слухове, че заедно с Иска сте ме подработвали, за да ми вземете „Лилията“.
— Иска, а? Къде е тя, Скубльо?
— Значи сте имали връзка, а? — Скубльо си придаде отчаян вид. — Проклет да си! Затова ми отказа тя! Злодей такъв! Вече не искала да ме вижда! А маймуната на вратата й продължава да ми разправя, че я нямало. Ти ли уреди това, господинчо Гилбърт? Нали знаеш, не те харесвам много-много…
Лихварят огледа всички, присвил злобно единственото си око, сякаш за секунда-две преценяваше възможностите си. После нахлу дребосъкът, облегна се на стената и голямата му уста се раздвижи в презрителна усмивка. Гилбърт попита:
— По работа ли сте дошли или на празни приказки? Ако е по работа, да я вършим. Искам тези уроди да се разкарат, че ще излезе лошо име на района.
Скубльо извади кожената си кесия.
— Ти и без друго имаш лошо име, Гилбърт! Чух хората да разправят, че вече няма да въртят бизнес с теб. Не смятат за редни опитите ти да лишаваш човек от собствеността му!
— Млъквай и ми дай парите, Скубльо! Ако просто ти се хленчи, излизай!
— Според мен сме четирима на един — обади се един от моряците. Спътникът му се обърна към него на чужд език.
Гилбърт ги стрелна по начин, който подсказваше, че не забравя лица. Дребосъкът се ухили и му се закани с пръст, и накрая лихварят реши да спести възраженията си за друг път.
Скубльо преброи монетите. Очите на домакина му се разшириха, докато купчината растеше. Кестенявия му заяви:
— Нали ти казах, че работя по една сделка… — и хвърли на купа бижутата на Иска.
Един от спътниците му вдигна една гривна и я огледа.
— Колко дължиш на този тип?
Гилбърт изръмжа някакво число, което според Скубльо беше преувеличено.
Морякът отбеляза:
— Сам себе си мамиш, кръчмарю!
— Просто искам да сваля ипотеката на тоя чакал от заведението си!
Гилбърт се взираше в бижутата, пребледнял и вцепенен. Облиза устните си и посегна към един пръстен. Ръката му трепереше. Скубльо едновременно се страхуваше и бе преизпълнен с лукава наслада.
Лихварят явно позна този пръстен и може би сега щеше да се притеснява да погажда номера на Кестенявия Скубльо. Или може би щеше да реши да пререже няколко гърла… Гилбърт имаше почти същите проблеми с егото си като Крейг.
— Това би трябвало да стигне за покриването на всичко, господин Гилбърт. И големия заем. Дори допълнителните лихви. Нека си взема ипотеката!
Лихварят вцепенено я извади от кутия на съседната полица. Така и не отклони поглед от пръстена.
Скубльо незабавно накъса ипотеката.
— Дали пък не ти дължа още нещо, господинчо Гилбърт? Да, така мисля. Е, ще направя всичко възможно да получиш онова, което ти се полага!
Лихварят гневно изръмжа. Скубльо видя в гримасата му и примес на страх. Това го зарадва — никой досега не се беше страхувал от Кестенявия, като изключим може би Аса, но той не се броеше.