Най-добре да се маха, без да изпробва късмета си.
— Благодаря, господин Гилбърт! Пак ще се видим!
Докато минаваха през външната зала, той изумен откри, че хората на Гилбърт хъркаха. Жабешкото лице се ухили. Отвън Скубльо плати на помощниците си.
— Не възникна такъв проблем, какъвто очаквах!
— Зад гърба ти бяхме! — обясни дребосъкът. — А сега нека идем до кръчмата ти и да пийнем по глътка!
Един от другите отбеляза:
— Гилбърт ми приличаше на човек, получил удар!
Дребосъкът попита:
— А как изобщо си задлъжнял толкова на лихвар, всъщност?
— Заради жена. Мислех си, че ще се омъжи за мен, а тя просто ме цедеше за пари. Но накрая се събудих…
Спътниците му поклатиха глави. Единият отбеляза:
— Жени! С тях трябва да се внимава, друже! Че ще те оберат до шушка!
— Научих си урока. Хей! Пиенето е за сметка на заведението! Имам малко вино, което пазех за един специален клиент. Той напусна града, а на мен ми остана запас…
— Много ли е лошо, а?
— Не, много е добро. Толкова, че никой не може да си го позволи!
Скубльо прекара цялата си вечер пред пълната с вино халба, дори след като моряците решиха, че имат работа някъде другаде. Хилеше се всеки път, щом си спомнеше реакцията на Гилбърт, когато видя пръстена.
— Трябва да внимавам! — промърмори. — Той е луд като Крейг!
С времето приятното усещане изчезна. Замени го нарастващият страх. Можеше да се справи с всичко, което Гилбърт щеше да предприеме, но под патината, оставена от Гарвана и от няколкото му собствени дела, все още си беше същият стар Скубльо…
— Трябва да замъкна копелето на хълма — промърмори на халбата си. — Проклятие! Отвратителен съм като Гарвана. Че и повече. Той никога не ги доставяше живи. Чудя се какво ли прави това копеле, с неговия лъскав кораб и хубавата си малка кучка?
Накрая се напи много, ама много зле, и се докара до дълбоко, ама много дълбоко самосъжаление.
И последният гост си тръгна към нара. И последният външен клиент си отиде вкъщи. Скубльо продължаваше да пие винцето си и да стрелка с поглед Лиза, ядосан, без сам да знае защо. Тялото й, помисли си. Назряло е. Но тя няма да се съгласи. Твърде е добра за мен. И напоследък е толкова наострена… Аха…
Тя го гледаше, докато чистеше. Сръчна малка кучка. Справяше се по-добре и от Глезанка, която работеше здравата, но не беше развила пестеливите движения на Лиза. Може би наистина заслужаваше да върти заведението. В крайна сметка самият Скубльо не вършеше кой знае колко смислено работата…
Накрая тя седна срещу него. Той й се ухили, но тя не отстъпи. Корава кучка, освен всичко друго. Няма да блъфира, няма да се уплаши… Корава кучка от Патъка. Някой ден щеше докара неприятности.
— Какво има, господин Скубльо?
— Нищо.
— Чух, че си се разплатил с Гилбърт. По заем, за който си заложил заведението. Как можа да заложиш „Лилията“? Та тя е в семейството ти от поколения!
— Не ми разправяй сантиментални глупости. Сама не си вярваш!
— И откъде взе парите?
— По-добре не си пъхай носа, където не ти е работа, че прекаленото любопитство вреди на здравето! — Говореше й кисело, макар че изобщо нямаше предвид онова, което казва.
— Напоследък се държиш странно!
— Бях влюбен.
— Не е заради това. А и какво стана всъщност? Иска изчезнала, както чух. Гилбърт твърди, че ти си я оправил.
— Какво съм й оправил? Бях у тях днес.
— Видя ли я?
— Не. Пазачът на вратата каза, че не била вкъщи. Просто не иска да се вижда с мен. Вероятно е вкарала някой друг горе…
— А може и наистина да не е била у тях.
Скубльо изсумтя.
— Казах ти, че не искам да говоря повече за нея. Разбра ли?
— Ясно. Кажи ми откъде взе парите!
Кестенявия стрелна с поглед сервитьорката си:
— Защо?
— Защото, ако има и още, искам дял. Не възнамерявам да прекарам целия си живот в Патъка. Готова съм на всичко, за да се измъкна оттук!
Скубльо изсумтя презрително. Тя го разбра погрешно.
— Тук работя само да си вадя хляба, докато намеря нещо по-добро!
— Сума хора разправят същото, Лиза! А накрая замръзват и умират в задните улички на Патъка!
— Но някои успяват. Нямам намерение да се провалям. Откъде взе парите, господин Скубльо? — Тя отиде да донесе бутилка от хубавото вино. Скубльо си помисли, че би трябвало да е свършило вече. Каза й за тайния си партньор. — Това е глупост. Въртя се тук от достатъчно време, че да знам кога ме лъжеш!