— Пий бързо. Така по-лесно се преглъща!
— Представям си! — молейки се наум питието да го отрови, той изпи отвратителната отвара. След като се пребори да си поеме дъх, промърмори: — Кога ще дойдат? Колко време ми остава?
— Кои, господин Скубльо?
— Инквизиторите. Законниците. Който там си извикала.
— Че защо им е да идват насам?
Той болезнено вдигна поглед, за да срещне нейния.
Тя прошепна:
— Казах ти, че съм готова на всичко, стига да се измъкна от Патъка. Това е възможността, която търсех. Сега сме партньори, господин Скубльо! Петдесет на петдесет.
Скубльо зарови глава в ръцете си и изстена. Край нямаше! Докато не пукне, най-малкото. Прокълна не само Гарвана, но и рода му до девето коляно.
Общата зала беше празна. Вратата бе затворена.
— Първо трябва да се погрижим за Гилбърт — заяви Лиза.
Той кимна, неспособен да вдигне очи.
— Това беше глупава постъпка — да му даваш бижута, които може да познае. Ще те убие, ако не го убием първи. И не си мисли, че можеш да се отървеш от мен, както се отърва от Иска и онзи изнудвач. Баща ми има писмо, което ще занесе при Вола, ако изчезна!
— Твърде умна си, за да си бъдеш от полза! — промърмори Скубльо. — Малко остава до зимата…
— Да. Но няма да го правим по начина на Гарвана. Твърде е рисковано и изисква прекалено много работа. Ще проявим благотворителност. Пускаме тук всички уличници. Еженощно могат да изчезват по един-двама от тях.
— Говориш за убийства!
— Кого го е грижа? Никого. И бездруго ще им е по-добре умрели. Наречи го милост!
— Как може толкова млад човек да е тъй безсърдечен?
— В Патъка не оцеляваш, ако имаш сърце, господин Скубльо! Ще направим място, където външният студ ще ги държи, докато съберем по една каруца. Можем да ги откарваме, да видим, веднъж седмично.
— Зимата е…
— Това ще ми е последният сезон в Патъка.
— Няма да го направя!
— О, разбира се, че ще го направиш! Или ще те потърси Вола. Нямаш избор — вече съм ти партньор.
— Богове, спасете ме от злото!
— Да не си по-малко лош от мен? Убил си петима!
— Четирима! — възрази той вяло.
— Да не мислиш, че Иска е още жива? Глупости приказваш. Както и да погледнеш на нещата, носиш вина за убийство. При това си толкова глупав по отношение на парите, че не си завъдил и един гирш. Толкова глупав, че продължаваш да падаш в капани като този на Иска и Гилбърт. Господин Скубльо, само веднъж могат да те екзекутират!
Как да спориш с изкусен мислител? Лиза беше сърцето на вселената си. Останалите съществуваха само за да ги експлоатира.
— Има и други, за които да помислим след Гилбърт. Онзи човек на Крейг, дето се измъкнал. Той знае, че има нещо странно в изчезването на телата. Не е говорил за това, иначе слухът вече щеше да е обиколил Патъка. Но някой ден ще си отвори устата. Също и човекът, когото си наел да ти помогне за изнудвача…
Звучеше така, сякаш планира военна кампания. Планира убийства на конвейер. Как някой би могъл да…
— Не искам повече кръв по ръцете си, Лиза!
— И какъв избор имаш, по-точно?
Не можеше да отрече, че смъртта на Гилбърт се равняваше на оцеляването му. А след Гилбърт трябваше да прибави и още една жертва — преди тя да го е съсипала. Лиза все някога щеше да свали гарда…
Ами онова писмо? Проклятие! Май баща й заминаваше пръв… Капанът беше голям и без видими изходи.
— Това ще е единственият ми шанс за измъкване, господин Скубльо. Тъй че най-добре ми повярвай, че ще го прегърна с две ръце!
Кестенявия се отърси от вцепенението си, наведе се напред и се втренчи в огнището. Собственото му оцеляване бе на първо място. Трябваше да разкара Гилбърт, това беше най-важното.
Ами Черният замък? Дали й е казал за амулета? Не си спомняше. Трябваше да наблегне на специалния пропуск, иначе нищо чудно тя да се опита да го убие и продаде. Щеше да се превърне в опасност за нея, щом планът им влезеше в действие. Да. Задължително! Щеше да се отърве от него, осъществи ли връзката с тварите в замъка. Значи ето ти още една твърда жертва…
Проклятие. Гарвана му даде умен съвет. Беше му посочил единствения възможен изход. И самият той бе поел по единствения възможен път. Напускането на Хвойноград — нямаше друго решение!
— Ще се наложи да го последвам! — промърмори той. — Нямам избор!