— Мърдай, проклета да си!
Лиза бавно се заоблича, а той изтича до вратата и провери уличката. Все още нямаше минувачи. Върна се запъхтян с тялото, метна го в каруцата и го покри с черга. Странно колко по-леки му се струваха, когато са мъртви! Пак се качи горе:
— Ще идваш ли? Или трябва да те влача за косата?
Заплахата не й подейства. Скубльо я хвана за ръката и я измъкна през вратата.
— Горе!
Метна я на капрата и скочи до нея.
Плесна с юздите и мулетата се повлякоха напред. Щом пресякоха моста над Пристанищната река, вече знаеха накъде са тръгнали и почти не се нуждаеха от напътствия. Той безцелно се запита колко ли пъти са изминавали същия маршрут.
Каруцата се беше изкачила на половината път по склона, преди Кестенявия да се успокои достатъчно, че да огледа Лиза. Стори му се изпаднала в шок. Внезапно убийството беше престанало да е просто на думи, а тя беше помогнала да убият човек. Беше сложила врата си в примката.
— Не е толкова лесно, колкото си мислеше, а?
— Не знаех, че ще бъде така. Аз го държах. Чувствах как животът му се изнизва. Беше… Не беше, каквото съм очаквала!
— А ти искаш да направиш кариера с това! Ще ти кажа едно. Няма да убивам клиентите си. Ти ако искаш, оправяй се сама!
Тя се опита вяло да го заплаши.
— Вече нямаш власт над мен. Върви при Инквизиторите, а те ще те заведат при изстръгвач на истини, партньоре!
Лиза потрепери. Скубльо сдържа езика си, докато не приближиха Черния замък.
— Нека не си играем повече игрички!
Обмисли дали да не я продаде заедно с Гилбърт, но откри, че няма достатъчно омраза, гняв или просто здрав разум да го направи.
Спря мулетата.
— Ти чакай тук. Не слизай от каруцата, все едно какво става. Ясно?
Почука на черната порта и тя се отвори навътре. Кестенявия се върна на капрата и подкара към двора, слезе и метна Гилбърт на каменния плот. Високото същество се приближи, огледа тялото и погледна към Лиза.
— Не тази — отвърна Скубльо. — Тя е нов партньор!
Съществото кимна.
— Тридесет.
— Дадено.
— Трябват ни повече тела, Кестеняв Скубльо! Много тела. Трудът ни наближава завършека си. Изгаряме от нетърпение да приключим.
Скубльо потрепери от подтекста на думите му.
— Скоро ще има още! — обеща.
— Добре. Много добре. Ще те възнаградим богато!
Кестенявия отново потрепери и се огледа. Тварта попита:
— Жената ли търсиш? Още не се е сляла с портала ни… — и щракна с дългите си, жълти пръсти.
В мрака се разнесоха тътрещи стъпки и се приближиха сенки, които държаха ръцете на голата Иска. Скубльо с мъка преглътна. Бяха се възползвали от нея по всички начини. Беше отслабнала, а между синините и раните кожата й бе обезцветена. Една от тварите вдигна брадичката й и я накара да погледне Скубльо. Очите й бяха кухи и празни.
— Ходещ труп — прошепна тя мъчително.
— Отмъщението достатъчно сладко ли е? — попита високото същество.
— Махнете я оттук! Не искам да я виждам!
Високата твар щракна с пръсти. Спътниците му се оттеглиха в сенките.
— Парите ми! — изръмжа Скубльо.
Кикотейки се, тварта наброи монетите в краката на Гилбърт. Съдържателят ги напъха в джоба си. Тварта повтори:
— Донеси ни още живи, Кестеняв Скубльо! Имаме голяма полза от живите!
В мрака отекна писък. На нещастния продавач му се стори, че чува да го викат по име.
— Тя те позна, приятелю!
От гърлото на Скубльо се изтръгна стенание. Метна се на капрата на каруцата и изръмжа на мулетата си. Високото същество огледа Лиза с непогрешим подтекст. Тя го разчете.
— Да се махаме оттук, господин Скубльо! Моля те!
— Хайде, мулета!
Каруцата пукаше и скърцаше. Минаването през портата сякаш отне цяла вечност. Някъде от дълбините на замъка продължиха да отекват писъци. Щом се озоваха навън, Лиза огледа Скубльо с извънредно странно изражение. Стори му се, че разчита по лицето й облекчение, страх и малко притеснение. Облекчението беше най-много. Сега вече долавяше колко е била уязвима. Скубльо се усмихна загадъчно, кимна и не каза нищо. Също като Гарвана, спомни си.
Ухили се.
Също като Гарвана.
Нека поумува тя. Нека се притеснява.
Мулетата спряха. Той изсумтя неразбиращо.
От мрака наизлязоха хора с извадени оръжия. Военни.