По-скоро бих го дал на Вола. Той поне не се интересуваше от проблемите ни с Покорените. Само че не беше в града.
— Остава също и Аса. Искам да науча всичко, което не си ми казал за него! Коя е курвата?
Чувах жената да ругае в далечината — държеше се така, сякаш Мускуса и момчетата се опитват да я изнасилят. Невъзможно, много ясно. Нямаше да им стигне кураж, след като веднъж се бяха издънили днес.
— Сервитьорката ми. Тя… — и цялата история се изля наведнъж.
Щом беше започнал, нямаше начин човек да го спре. Междувременно ми хрумна идея как да се измъкнем от притеснителната ситуация.
— Затворете му устата!
Един от хората ни затисна устата на Скубльо с ръка.
— Ето какво ще направим, господинчо! Приемам, че ти се иска да излезеш от това жив…
Той изчака.
— Хората, за които работя, ще знаят, че тази нощ е доставено тяло, и очакват да хвана онзи, който го е сторил. Така че трябва да им дам някого. Може да си ти, може да е момичето, може да сте и двамата. Знаеш някои неща, които не искам Покорената да открие. Един от начините да избегна усложненията е, като те предам умрял. Може и наистина да го направя, ако се наложи! Другият вариант е ти да излъжеш заради мен. Нека кучката види, че си труп. Ясен ли съм?
Разтреперан, той отвърна:
— Така мисля!
— Искам да знам всичко.
— Момичето…
Вдигнах ръка и се заслушах. Шумът приближаваше.
— Тя няма да се върне от срещата си с Покорената. Няма причина да не те пуснем на свобода веднага щом приключим с разпита.
Не ми повярва. Беше извършил престъпления, които според него заслужаваха най-тежкото наказание. И той го очакваше.
— Ние сме Черният отряд, Скубльо. Хвойноград ще трябва да ни опознае — даже прекалено добре — и то съвсем скоро. Имай предвид, че държим на обещанията си. Но това не е най-важното за теб. Точно сега искаш да останеш жив и да се измъкнеш. Ще е най-добре да се престориш на умрял — и го изиграй по-добре от всички други представления, които си играл в живота си!
— Добре!
— Закарайте го до огнището и го обработете, че да изглежда все едно го е отнесъл яко!
Нашите хора знаеха какво да правят. Малко отъркаляха Скубльо насам-натам, без наистина да го нараняват. Разхвърлях едно-друго, за да изглежда, все едно е имало бой, и свърших тъкмо навреме.
Момичето влетя странешком през вратата, изстреляна от юмрука на Мускуса. Изглеждаше ужасно. Също и преследвача й, а и онези, които пратих на помощ.
— Дива котка е, а?
Мускуса се опита да се ухили. От ъгълчето на устата му течеше кръв.
— Ами, и саката котка не е, Знахар! — и ритна момичето в свивките на коленете. — Какво стана с оня тип?
— Малко се поразбесня. Усмирих го с ножа си.
— Ясно!
Втренчихме се в момичето. Тя отвърна на погледа ни. Беше се укротила. През няколко секунди хвърляше поглед към Скубльо и всеки път изглеждаше все по-примирена.
— Хм, хм… Загазила си с двата крака, сладурче!
Тя ни изпя лъжлива история, каквато бих очаквал от Кестенявия. Не й обърнахме внимание, вече знаехме каква е истината. Мускуса разчисти, после й върза ръцете и краката. Настани я на един стол, но преди това се уверих, че няма да е с лице към Скубльо. Бедното копеле все пак трябваше да диша.
Седнах срещу момичето и започнах да я разпитвам. Според Кестенявия той й беше разказал почти всичко. Исках да знам дали е научила за Гарвана подробност, която може да издаде нас или него.
Не успях да открия.
Страховит бурен порив връхлетя къщата. Разнесе се рев като от преминаващо торнадо и трясък на гръмотевица. Масльо пръв го каза:
— Мамка му! Покорен!
Вратата се издъни навътре. Надигнах се, със свити на възел вътрешности и сърце, прескачащо в гърлото. Влезе Перото, с вид на някой, който тъкмо е минал през горяща сграда. От овъглените й одежди се вдигаше дим.
— Какво е станало? — подпитах я.
— Замъкът. Минах прекалено близо и за малко да ме свалят от небето. Какво сте ми приготвили?
Разказах й историята си набързо, без да пропусна, че доставчиците все пак са успели да вкарат един труп в замъка. Посочих Скубльо.
— Мъртъв, опитваше се да се съпротивлява при разпита. Но тази тук е здрава! — и погледнах момичето.
Перото се приближи до нея. Беше понесла наистина сериозен удар. Не чувствах аурата й на велико могъщество — ледена и зловеща — каквато човек обикновено изпитва в присъствието на Покорен. А и тя не долови все още пулсиращия в Кестенявия Скубльо живот.