— Толкова млада… — и вдигна брадичката на момичето. — О, какви очи! Огън и стомана! Господарката страшно ще я хареса!
— Да продължаваме ли наблюдението? — попитах, приемайки, че тя ще отведе затворничката ни.
— Разбира се! Може да има и други! — Перото се обърна към мен. — И повече никой да не минава оттук! Границата е прекалено тясна. Шепота ще прости за последния, но следващият ти подписва смъртната присъда!
— Да, госпожо! Само че е много трудно да действаме, без да привлечем вниманието на местните! Не може просто да блокираме пътя и…
— Защо не?
Обясних й. Беше изучавала Черния замък и познаваше добре местността.
— Прав си. За момента е така, но вашият Отряд скоро ще пристигне. Тогава няма да има нужда от секретност.
— Така е, госпожо!
Перото хвана момичето за ръката и каза простичко:
— Ела!
Останах изумен колко смирено нашата адска котка последва Покорената.
Излязох навън и проследих как износеният килим на Перото се издига и се понася към Дуретил. С излитането му се разнесе един-единствен отчаян писък.
Когато се обърнах да вляза в къщата, Скубльо стоеше на прага. Исках да го ударя заради номера му, но се овладях.
— Коя беше тази? — попита той. — Ъъ, какво беше?
— Перото. Една от Покорените и една от началниците ми.
— Магьосница?
— От най-великите. Иди седни и да поговорим. Трябва да разбера точно колко знае това момиче за Гарвана и Глезанка!
Интензивният разпит ме убеди, че Лиза не е научила достатъчно, за да събуди подозренията на Шепота. Освен ако Покорената не свържеше името с човека, който беше помогнал да я заловим преди години.
Продължих да разбивам Скубльо чак до ранни зори. На практика сам ме молеше да разкаже и най-дребните мръсни подробности. Изпитваше голяма нужда да си признае. През следващите дни, докато се промъквах из Патъка, той разкри всичко, което съм описал по-горе с него като главно действащо лице. Не съм срещал други хора, които толкова да са ме отвращавали. Вярно, имало е и по-гадни. Дори серийни убийци. И на по-ужасни злодеи сме попадали с дружината. Но самосъжалението и страхът на Скубльо го принизяваха под тези категории и до по-трогателно в същността си ниво. Бедният дръвник. Роден беше, за да го използват!
И все пак… В Кестенявия Скубльо се таеше поне една благородна искрица, чиито следи забелязвах във връзката му с неговата майка, Гарвана, Аса, Лиза, Нишадъра и Глезанка. Той решително не си го признаваше, макар да бе забелязал зародиша на добродетели в душата си. Имаше скрит стремеж към благотворителност и благородство. Именно постепенното разрастване на тази искра и евентуалното й влияние върху Черния отряд е онова, което ме задължава да запиша всички по-ранни отвратителни подробности около този ужасен дребосък.
Сутринта след залавянето му отидохме до града с каруцата на Скубльо и му позволих да отвори „Желязната лилия“ както обикновено. После докарах Брестака и Гоблин за съвещание. Скубльо съвсем изгуби свяст, когато откри, че се познаваме един друг. Само с чист късмет не го бяхме спипали по-рано. Бедният той! Разпитът така и не престана. Бедните ние! Не смогваше да ни каже всичко, от което се интересувахме.
— Какво ще стане с бащата на момичето? — попита Брестака.
— Ако има писмо, трябва да го вземем — отвърнах. — Не може да оставим някой да ни създава още проблеми. Гоблин, ти се погрижи за татенцето! Ако заподозре нещо, нека да получи сърдечен удар!
Гоблин кимна кисело. Попита Скубльо за адреса и излезе. Върна се след половин час.
— Голяма трагедия! Никакво писмо нямаше — тя е блъфирала. Но знаеше прекалено много и щеше да го издаде при разпит. Тази работа започва да ми омръзва. Ловът на Бунтовници беше по-чист — поне ти е ясно кой кой е и къде е твоето място.
— Най-добре е да се върна на хълма. Покорените може да научат, че съм слязъл долу… Брестак, непременно сложи човек да наглежда Скубльо!
— Добре. Лихваря отсега се пренася тук и когато този клоун ходи по нужда, ще му държи пишката! — Гоблин изглеждаше замислен и дистанциран. — Гарвана си купил кораб. Представете си само! Какво според вас смята да прави?
— Според мен е хукнал право към открито море — отвърнах. — Чух, че имало острови, доста надалеч. Възможно е и към друг континент да е тръгнал. Там човек може добре да се скрие…