Съдържателят му махна да замълчи, а Аса забързано изръси:
— Скубльо, трябва да изчезнеш от Хвойноград и то веднага! Вола сигурно е пратил писмо с първия възможен кораб. Като нищо още днес може да пристигне и…
— Но…
— Там е много по-хубаво, отколкото предполагахме, Скубльо! Имаш ли пари, значи си добре. Не ги е грижа за Катакомбите. Смятат, че Попечителите ни си правят голяма шега с града ни. Точно така ни откри и Вола. Всички се надсмиваха над нападението ни! Имаше дори неколцина, които обсъждаха дали да не спретнат експедиция, за да разчистят всичко…
— А как са разбрали за Катакомбите, Аса? Само вие с Гарвана знаехте!
На лицето на дребосъка се изписа виновно изражение.
— Аха. И аз това си мислех. Няма начин да не се изперчиш, нали?
Скубльо беше объркан и изплашен, така че си го изкарваше на Аса. Не знаеше какво да прави. Трябвало да се махне от Хвойноград, спор нямаше. Но как да се измъкне от стражевите си кучета? Особено когато знаеха, че ще опита някакъв номер?
— Има един кораб на кея Тулвар. Заминава за Порт Медовина утре сутринта, Скубльо. Казах на капитана да очаква двама пътници. Да му предам ли, че ще идем, а?
Лихваря блокира изхода и изръмжа:
— Да не сте помръднали и двамата! Някои от приятелите ми ще искат да си поговорят с вас!
— Скубльо, какво става? — В гласа на Аса прозвуча паника.
Кестенявия погледна към Лихваря и наемникът кимна. Не беше трудно да разкаже и остатъка от историята, но Аса изобщо не го разбра. Е, и самият той не схващаше всичко, най-вече защото „бавачките“ му не споделяха с него и в цялостната картинка липсваха някои парчета.
Лихваря беше сам в „Лилията“. Скубльо предложи:
— Какво ще кажеш да повикам Гоблин?
Войникът се ухили:
— А какво ще кажеш просто да почакаме?
— Но…
— Все някой ще дойде. Ще чакаме. Да слезем долу. Ти! — и махна с ножа си към Аса. — Да не ти хрумнат интересни мисли, ей!
Скубльо се обади:
— Внимателно, Аса! Точно от тези хора се страхуваше Гарвана!
— О, ще внимавам. Чух достатъчно от него и…
— И това е много жалко! — допълни Лихваря. — На Знахаря и Брестака хич няма да им хареса. Надолу, господа! Скубльо, ти си върши работата!
— Все някой ще познае Аса — предупреди съдържателят.
— Ще рискуваме. Мърдайте!
Лихваря се отдръпна и пусна двамата пред себе си. Долу, в общата зала, настани дребосъка на най-тъмната маса, присъедини се него и започна да чисти ноктите си с ножа. Аса го зяпаше замаяно. Вижда призраци, помисли си Скубльо.
Сега би могъл да се измъкне, ако искаше да пожертва Аса. Дребосъкът беше нужен на похитителите му повече от него. Ако просто излезеше през кухнята, Лихваря нямаше да го последва…
Жената на братовчед му мина наблизо, балансирайки по един поднос на всяка ръка.
— Трябва да поговорим за малко, Нишадър… — проточи Скубльо и, когато тя се освободи, я попита: — Смяташ ли, че ще можете сами с децата да въртите заведението няколко седмици?
— Ами да, но защо? — Беше озадачена, но веднага стрелна с поглед масата в тъмния ъгъл.
— Ще се наложи да изчезна за малко. Ще се чувствам по-добре, ако знам, че семейството ми се занимава със заведението. Просто нямам доверие на Лиза…
— Още ли няма новини от нея?
— Не. Човек би си помислил, че ще се появи поне когато баща й умря, нали?
— Може да се е покрила някъде и да не е научила още… — Нишадъра не беше особено убедена. Според Скубльо тя вероятно подозираше, че той има пръст в отсъствието на сервитьорката. Доста много хора от обкръжението му бяха изчезнали напоследък. Дори се боеше, че Нишадъра ще стигне до правилните изводи и ще реши, че той е замесен и в случая с Калкана.
— Носи се слух — подметна небрежно, — че била арестувана. Хвърляй по едно око и на мама. Добри хора се грижат за нея, но трябва да ги надзирава човек.
— Къде смяташ да ходиш, Кестеняв?
— Още не знам…
Страхуваше се да не го изпратят на пътешествие към Оградата с краката напред. Ако не натам, тогава със сигурност щеше да избяга в друга посока, далеч от всичко, станало тук. Далеч от тези безмилостни хора и техните още по-безмилостни работодатели. Трябваше да поговори с Аса за Покорените. Може би Гарвана му беше споменавал и за тях…
Искаше му се да остане за малко насаме с дребосъка и да обмислят как да се измъкнат и двамата. Но не с кораба от Тулвар. Аса го беше споменал, проклет да е. Някой друг кораб, който заминава на юг. Какво беше станало с хубавия нов плавателен съд на Гарвана? Ами с Глезанка?