Отиде до масата им и попита направо:
— Аса, какво стана с момичето?
Дребосъкът се изчерви и сведе поглед към скръстените си ръце.
— Не знам, Скубльо! Честно. Паникьосах се и просто хукнах към първия кораб, който заминаваше на север…
Кестенявия се отдалечи, клатейки отвратено глава. Да оставиш момичето самичко! В крайна сметка Аса не се беше променил чак толкова.
В кръчмата влезе наемникът на име Гоблин. Започна да се хили на дребосъка още преди Лихваря да се обади.
— Леле, леле! — възкликна. — Дали това е онзи, който си мисля, Лихва?
— Вярно си е. Самият абсолютно незаменим Аса, току-що завърнал се от сражението. И има доста истории за разказване!
Гоблин се настани срещу Аса и се ухили с голямата си жабешка уста.
— Като например?
— Ами например твърди, че Гарвана е мъртъв!
Усмивката на новодошлия угасна. За време, достатъчно да смигнеш, стана опасно сериозен. Накара дребосъка да разкаже историята си още веднъж, докато се взираше в халбата с вино. Когато най-сетне вдигна глава, беше направо сломен.
— Я най-добре да обсъдим това с Брестака и Знахаря. Добре свършена работа, Лихвар! Оттук го поемам аз. Хвърляй по едно око на приятелчето ни Скубльо!
Кестенявия изстена. Дълбоко в себе си се бе надявал, че и двамата ще тръгнат с Аса.
Беше взел решение — щеше да избяга при първа възможност. Щеше да тръгне на юг, да си смени името и със златните монети да си купи кръчма, и да се държи толкова предпазливо, че никой да не го открие, никога повече.
Междувременно Аса се опита да окаже някаква съпротива.
— За кои, по дяволите, се мислите, момчета? Ами ако никъде не ми се ходи?
Гоблин се усмихна гнусно и промърмори нещо под носа си. От халбата му изригна тъмнокафяв дим, осветен от кървава вътрешна светлина. Магьосникът се втренчи в Аса. Той пък се втренчи в халбата, притеснен.
Димът се сгъсти и оформи мъничък, подобен на глава, силует. Там, където трябваше да се намират очите, заблестяха искрици. Гоблин обясни:
— Малкото ми приятелче иска да поспориш с нас. Храни се с болка, пък не е яло от много време. В Хвойноград се налагаше да му сдържам юздите…
Очите на Аса се разширяваха все повече. Също и тези на Скубльо. Магия! Долови я в тварта, която наричаха Покорената, но тогава не се разстрои чак толкова. Ставаше далеч от него и не го засягаше лично. Вярно, нещо се случи с Лиза, но не точно пред очите му. А тук…
Беше дребна магия, разбира се. Някакъв изкусен номер. Но все пак — магия. И то в град, който е виждал това умение само вплетено в бавния растеж на Черния замък. Тъмните изкуства не бяха на особена почит в Хвойноград.
— Добре — промърмори Аса с писклив и изтънял глас. — Добре де!
Трескаво се опитваше да избута стола си назад. Лихваря го подпря и не му позволи да се отдръпне.
Гоблин се ухили:
— Както виждам, Гарвана е споменал и за мен. Добре, значи ще се държиш прилично. Хайде, ела!
Лихваря освободи стола на Аса. Дребосъкът покорно последва магьосника. Скубльо се приближи крадешком и надникна в халбата на Гоблин. Нищичко. Намръщи се. Войникът срещу него се ухили.
— Сладък номер, а?
— Аха…
Кестенявия отнесе халбата до мивката. Когато Лихваря не гледаше, той я хвърли в боклука. Беше по-изплашен от всякога. Как човек се изплъзва от лапите на магьосник?
В ума му гъмжеше от истории, чути от южняшките моряци. Лоша работа, такива бяха магьосниците. Направо му се доплака.
32.
Хвойноград — посетители
Гоблин ми докара мъжа на име Аса и настоя да изчакаме Брестака, преди да го разпитаме. Беше пратил да измъкнат сержанта от Дуретил, където той се опитваше да умилостиви Шепота. Тя пък се ядосваше от постоянния тормоз на Господарката и си го изкарваше на всеки, който й паднеше.
Гоблин беше притеснен от новините. Не изигра обичайната си игричка — да ме кара да отгатвам какво става. Направо изсипа събраните сведения:
— Аса твърди, че двамата с Гарвана имали схватка с Вола. Гарвана е мъртъв, а той избягал. Глезанка е останала самичка там долу…
Дали това ме изправи на нокти? По-добре повярвайте. Бях готов да подложа дребосъка на разпит, още там, на място, но се овладях.