Брестака се позабави доста. И двамата с Гоблин ни бяха хванали дяволите, преди да се яви, а Аса направо си просеше сърдечен удар.
Чакането обаче си струваше, защото Брестака не дойде сам.
Първо се появи слаба, но кисела миризма, която сякаш идваше от огнището, където бях запалил малък огън. Просто за всеки случай, тъй де. Имаше и няколко железни пръта, готови за загряване, така че Аса да може да ги погледа до насита, да си помисли хубавичко и да се убеди, че е най-добре да не оставя нищо в тайна.
— Каква е тази миризма? — попита някой. — Знахар, да не си пуснал пак онзи котарак?
— Изритах го, след като ми опика ботушите — отвърнах.
— Да бе, как ли пък не. Може да е пикал и по дървата, преди да изчезне…
Миризмата се усили. Не беше точно отвратителна, просто някак дразнеща. Редувахме се да оглеждаме дървата за горене.
Тъкмо насред третото претърсване за източника на смрад, огънят привлече вниманието ми. За секунда мернах лице в пламъците.
Сърцето ми едва не спря. В течение на половин минута стоях паникьосан, без да забелязвам нищо друго, освен лицето. Обмислях всички ужасни неща, които можеха да се случат: Покорените да ни следят, Господарката да ни следи, през огъня да надничат онези твари от Черния замък, че дори и самия Властелин… После хладнокръвният наблюдател, скрит далеч в мътните блата на съзнанието ми, ми подсказа факт, който не бях забелязал, защото нямах причина да го очаквам. Лицето в огъня имаше само едно око.
— Едноокия — изтърсих, без да мисля. — Малкото копеле е в Хвойноград!
Гоблин се обърна към мен, ококорен. Подуши въздуха. Знаменитата му усмивка за малко да му сцепи лицето.
— Прав си, Знахар! Абсолютно си прав! Тази смрад е от самия малък скункс! Трябваше да я разпозная веднага! — и погледна към огъня.
Лицето не се появи повече.
Гоблин промърмори под нос:
— Какво ли посрещане ще е най-подходящо?
— Смяташ, че Капитана го е пратил?
— Вероятно. Логично ще е да прати напред него или Мълчаливия.
— Направи ми една услуга, Гоблин! Не го приветствай по твоя начин!
Молбата ми не му хареса. Много време беше минало и не му се искаше да пропусне и най-малката възможност с гръм и трясъци да освежи връзката си с Едноокия.
— Гледай сега — обясних, — той е тук с тайна мисия. Не искаме Покорените да го усетят. Защо да им даваме нещо за подушване?
Лош избор на думи. Миризмата се усили дотолкова, че заплашваше да ни прогони от стаята.
— Аха — изръмжа Гоблин. — Щеше ми се Капитана да е пратил Мълчаливия. Толкова труд съм хвърлил в подготовка! Приготвил съм му най-голямата изненада в живота му!
— Ами изненадай го по-късно. А междувременно, защо не прочистиш въздуха? И защо не го хванеш за топките, като просто не му обръщаш внимание?
Дребният магьосник се позамисли и в очите му затанцуваха искрици.
— Вярно! — рече и разбрах, че преобразява предложението ми така, че да подхожда на извратеното му чувство за хумор.
Як юмручен удар се стовари по вратата. Стресна ме, макар че го очаквах. Един от нашите пусна Брестака. Едноокия влезе след него, ухилен като малка черна мангуста, която се кани да изяде змия. Не му обърнахме внимание, защото точно след него вървеше Капитана.
Капитана! Последния човек, когото очаквах да видя в Хвойноград преди пристигането на самия Отряд.
— Сър? — изхриптях. — Какво, по дяволите, правиш тук?
Той се помъкна към огъня и протегна ръце.
Краткотрайното лято на Хвойноград полека отминаваше, но не беше чак толкова студено. Той си беше мечкоподобен както винаги, макар че беше отслабнал и се беше състарил. Преходът се беше оказал наистина тежък.
— Щъркела! — изръмжа той.
Намръщих се и се спогледах с Брестака, който сви рамене и обясни:
— Пратих Щъркела със съобщение.
Капитана доизясни:
— Щъркела приказваше пълни глупости. Каква е тази история с Гарвана?
Разбира се — Гарвана! Той му беше най-близкият приятел, преди да дезертира. Започнах да схващам положението и посочих към Аса:
— Този тук е гъст с него от самото начало. Бил му е помощник. Казва, че Гарвана е мъртъв, лежи в… как се казваше онова място, Аса?
Дребосъкът зяпна Капитана и Едноокия и преглътна поне шест пъти, без да успее да каже и дума. Обясних на командира ни: