— Гарвана му е разказвал разни неща за нас, от които косата му побеляла!
— Я да чуем за какво става дума! — изръмжа Капитана, загледан изпитателно в Аса.
Тъй че пленникът ни разказа за трети път историята си, докато Гоблин стоеше нащрек, вслушан за някоя невярна думичка, пренебрегвайки Едноокия по най-майсторския начин, който някога съм виждал. Усилията му останаха неоценени.
Капитана напълно изхвърли Аса от съзнанието си, веднага щом чу историята му докрай. Въпрос на стил, помислих си. Сведенията трябваше да преврят, преди да ги извади за допълнителен оглед. Накара ме да преразкажа всичко, което съм преживял от пристигането в Хвойноград насам. Предположих, че вече е изсмукал историята от Брестака. Когато приключих, той отбеляза:
— Според мен излишно подозирате Покорените. Хромия беше с нас през цялото време и не се държеше така, все едно има нещо сериозно…
Вярно, че ако някой от Десетте, Които Били Покорени таеше нещо против нас, трябва да беше именно Хромия.
— При все това — възразих, — при Господарката и Прокълнатите отношенията са като скрити една в друга кутийки. Може да не са му казали нищо, понеже смятат, че не е в състояние да пази тайна…
— Може и така да е — призна Капитана. Размърда се, хвърляйки от време на време някой озадачен поглед към Аса. — Както и да е, нека не изправяме Шепота пред повече загадки, отколкото вече си има. Играйте й по свирката и се правете, че нямате никакви подозрения. Вършете си работата. Едноокия и момчетата му ще са наоколо, за да ви подкрепят.
Да бе, помислих си. Срещу Покорени?
— Ако Хромия е с Братството, тогава как сте се измъкнали? А ако знае, че липсвате, няма ли да стигне вестта и до Господарката, а?
— Не би трябвало да открие изчезването ни, от месеци не сме си говорили. Той се е затворил в себе си. Мисля, че е отегчен.
— А какво става в Могилните земи?
Имах твърдото намерение да узная всичко, случило се по време на дългото пътуване на Отряда. В Аналите не бях вписвал сведения, отнасящи се до мнозинството от другарите ми. Все още не беше дошло време да разровим подробностите обаче — просто търсех важните моменти.
— Така и не видяхме прословутите Могилни земи — обясни Капитана. — Хромия ни разказа само, че Пътешественика и Господарката там са развили внушителна дейност. Можем да очакваме голямо раздвижване веднага щом овладеем Хвойноград!
— Не сме правили никаква подготовка — обадих се. — Покорените вечно ни занимават с бъркотията около черния им замък…
— Грозно местенце, а? — той ни огледа. — Според мен сте щели да свършите доста повече работа, ако не сте се поддавали на параноята.
— Сър?
— Повечето от действията ви по прикриване на следата са безсмислени и са пълна загуба на време. Проблемът е на Гарвана, не ваш. И той го е разрешил по типичния за него начин, без ничия помощ… — Капитана погледна към Аса. — Всъщност, проблемът ми изглежда разрешен за вечни времена!
Не го бе имало тук и не беше усетил натрупващото се напрежение, но не изтъкнах тази причина. Вместо това попитах уморено:
— Гоблин, смяташ ли, че Аса ни каза цялата истина?
Магьосникът кимна.
— А ти, Едноок? Долови ли фалшиви нотки?
Дребният чернокож също отвърна с предпазливо отрицание.
— Аса! Гарвана би трябвало да си носи един вързоп ръкописи. Да ги е споменавал?
Аса поклати глава. Озадаченото му изражение ми се стори искрено.
— Имал ли е сандък или нещо такова, до което не е допускал никого?
Пленникът ни изглеждаше изненадан от посоката, която взимаше разпитът. Другарите ми — също. Единствено Мълчаливия знаеше за тези ръкописи, както и, може би, Шепота, която ги притежаваше навремето.
— Аса? Нещо, с което да се е отнасял необичайно?
В съзнанието на дребосъка най-сетне просветна.
— Имаше една кутия. Голяма колкото ковчег. Помня, че се помайтапих с нея. Той ми даде някакъв загадъчен отговор, че била билет за гроба за някого…
Ухилих се. Ръкописите все още съществуваха.
— И какво направи той с кутията?
— Не знам.
— Аса…
— Честно! Видях я само няколко пъти на кораба. Изобщо не съм се замислял за нея!
— Какво целиш по-точно, Знахар? — попита Капитана.
— Имам теория. Основава се само на това, което знам за Гарвана и Аса…