Всички се намръщиха.
— Като цяло, сведенията ни за Аса подсказват, че е човек, на когото Гарвана не би се доверил. Страхливец е. Не може да се разчита на него, пък и приказва твърде много. Но Гарвана го е взел със себе си. Повел го е на юг и го е направил част от екипа си. Защо? Може това да не ви притеснява, момчета, но смущава мен!
— Не схващам! — призна Капитана.
— Ами да предположим, че Гарвана е искал да изчезне така, че хората да не си дават повече труд да го търсят? Опита веднъж, като дойде в Хвойноград. Но и ние пристигнахме тук. Търсим го, така си е мислил. Какво ще предприеме тогава? Какво ще кажете за достоверна смърт в подходящия момент и пред очите на свидетел? Хората не ходят на лов за мъртъвци.
Брестака ме прекъсна:
— Искаш да кажеш, че е изиграл собствената си смърт и е използвал Аса за свидетел, та никой да не отиде да проверява?
— Казвам само, че трябва да обмислим и тази възможност!
Капитана отвърна със замислено изхъмкване. Гоблин се обади:
— Но Аса го е видял да умира!
— Може и да е. А може и само така да си мисли!
Всички се обърнахме към пленника. Той се присви. Капитана заяви:
— Я го накарай да повтори още веднъж, Едноок. Стъпка по стъпка!
В течение на два часа магьосникът отново и отново прекарваше дребосъка през едно и също. Но не можа да забележи и една грешка.
Аса настояваше, че е видял как умира Гарвана, изяждан отвътре от нещо змиеподобно. И колкото повече издишаше теорията ми, толкова по-сигурен бях, че е вярна.
— В случая се основавам на познанията си за Гарвана — настоях, когато всички се струпаха на главата ми. — Имаме „ковчега“, както и Глезанка. Той и неговия ужасно скъп кораб, който — за Бога! — е построил специално за себе си. Оставил е следа, която тръгва оттук и го е знаел. Защо да плава стотици километри и да спре на кея, когато все някой ще дойде да го търси? Защо да оставя Скубльо зад гърба си — при това жив! — за да разказва, че е участвал в нападението над Катакомбите? Пък и забравете, че ще остави Глезанка да се скита сама. Нито за миг не си го помисляйте! Все някак ще се е застраховал срещу злощастна случайност. Знаете го! — Тези доводи започваха дори на мен да ми звучат странно. Бях в позицията на свещеник, който се опитва да налага религията си. — Но Аса твърди, че просто са я оставили да се мотае в някакво заведение. Гледайте сега, Гарвана е имал план. Обзалагам се, че ако отидете в Порт Медовина, ще научите, че Глезанка е изчезнала безследно. А ако намерите кораба, то кутията няма да е на борда…
— Какво толкова има в тази кутия? — поинтересува се Едноокия. Пренебрегнах въпроса му.
— Според мен ти се е разиграло въображението, Знахар! — заяви Капитана. — Но, от друга страна, Гарвана е достатъчно голям хитрец, та да скрои такъв номер. Веднага щом успея да те освободя от задачи, отиваш да провериш лично!
— Ако Гарвана е достатъчно умел, не мислиш ли, че и Покорените са достатъчно гадни, та да изпробват нещо срещу нас?
— Ще пресечем този мост, когато стигнем до него — и се обърна към Едноокия. — Искам вие с Гоблин да си спестите игричките. Ясен ли съм? Ако се разбеснеете прекомерно, Покорените може да заподозрат нещо. Знахар! Дръж се до този тук, Аса. Нали искаш да ти покаже къде е умрял Гарвана? Аз се връщам обратно в Отряда. Брестак! Ела да пояздиш с мен част от пътя!
Така значи. Малък личен бизнес. Обзалагам се, че има нещо общо с подозренията ми за Покорените. След известно време човек толкова свиква с някои от познатите си, че буквално започва да им чете мислите.
33.
Хвойноград — срещата
След посещението на Капитана положението се промени. Момчетата станаха по-бдителни. Влиянието на Брестака нарасна, а моето намаля. Отрядът действаше по-безапелационно и никой не губеше време напразно. Всеки от нас бе готов да се задейства, щом му наредят.
Връзките се подобриха изключително, а времето за спане намаля болезнено. Никой от нас не изчезваше от полезрението на другите за повече от два часа. А Брестака намираше извинения за всички, освен за себе си, да се измъкват от Дуретил и да ходят на места, където Прокълнатите щяха да имат проблем да ги намерят. Аса ми стана повереник на склона на Черния замък.
Напрежението се покачваше. Чувствах се като пиле от ято, готово да се разпръсне веднага щом лисицата скочи сред него. Опитах се да обезкървя нервността си като попълвам Аналите. Бях ги занемарил ужасно и през повечето време просто нахвърлях бележки.