Особено Скубльо.
Той бе достигнал до положение, в което можеше да си позволи съвест и несигурност. Искам да кажа, беше се отървал от финансовите проблеми, преследвали го преди това и нямаше как да си изкопае нов гроб, докато го следим. Тъй че имаше възможност да се замисли за мястото, което заема, и време, за да се отвращава от себе си. Поне няколко пъти го бях качвал горе и гледах как се проявява тази негова дълбоко скрита искра на благородство, която в изключителни мъки го поваляше — поне вътрешно — на колене.
Не знам как го постигна Брестака. Може би караше без сън със седмици. Но когато Отрядът слезе от Уоландър, той вече бе подготвил окупационен план. Беше груб, много ясно, но по-добър, отколкото всички ние очаквахме.
Намирах се в Патъка, в „Желязната лилия“ на Скубльо, когато първите слухове се понесоха по брега на реката и предизвикаха едно от най-масовите състояния на объркване, които бях виждал някога. Съседът на Кестенявия, продавачът на дърва, нахлу в „Лилията“ и обяви:
— Някаква армия излиза от прохода! Чужденци! Хиляди са! Твърди се…
За следващия един час поне дузина души донесоха същата новина. Всеки път армията се разрастваше и целта й ставаше все по-загадъчна. Никой не знаеше какво иска Отрядът. Разнообразните разказвачи им приписваха различни мотиви — всеки според собствените си най-големи страхове. Малцина приближиха поне малко десетката.
Макар че братята ни бяха уморени след толкова продължителен поход, те бързо се разпръснаха из града. По-големите отряди се предвождаха от хората на Брестака. Шекера докара подкрепления и в Патъка. Както бяхме открили, най-лошите бордеи винаги са първото огнище на бунта. Имаше няколко яростни сблъсъка. Хванахме гражданите на Хвойноград неподготвени и без да имат представа за какво всъщност искат да се бият. Повечето просто идваха да погледат. Лично аз се върнах при отряда си. Точно по това време Покорените би трябвало да предприемат злите си дела. Ако изобщо планираха такива…
Не се стигна до сериозни сблъсъци. Както би следвало и да предположа, като знам, че хората от авангардния ни отряд водят новодошлите. Вярно, никой не влезе във връзка с мен тук, горе, в течение на още два дни. Дотогава умиротвориха града.
Всяка ключова точка беше в нашите ръце. Всяка обществена сграда, арсеналите, всяко съсредоточие на силите — дори щабът на Попечителите в Оградата. И животът си продължи както обикновено. Единствените дребни проблеми възникнаха, когато бунтовническите бежанци се опитаха да вдигнат въстание, съвсем точно обвинявайки Дука, че е докарал Господарката в Хвойноград.
Жителите на града обаче не се притесниха много-много.
Единствено в Патъка възникнаха проблеми. Брестака искаше да въдвори ред в бордея, а някои от местните обитатели не искаха и да чуят. Той използва отряда на Шекера, с който една по една разбиваше организациите на престъпните повелители. Не виждах необходимостта, но по-мъдрите глави се безпокояха, че бандите могат да станат фокус на бъдеща съпротива. Всичко с подобен потенциал трябваше да бъде размазано незабавно. Мисля, че началниците ни таяха и някаква надежда с тази мярка да спечелят и популярност като освободители…
Три дни след пристигането на Братството Брестака доведе Лейтенанта в съборетината ми на склона на хълма.
— Как върви? — попитах.
Лейтенанта изглеждаше ужасно състарен, откакто го бях видял за последен път. Преходът на запад се беше оказал тежък.
— Градът е обезопасен — отвърна той. — Смрадлива дупка, а?
— Такъв си е, като купчина повърнато. Какво се мъти?
Брестака обясни:
— Трябва да погледне мишената.
Вдигнах вежда.
Лейтенанта потвърди:
— Хромия е сигурен, че ще атакуваме това чудо. Не знам кога точно, но Капитана иска да го огледам!
— Забавни времена ни очакват! — промърморих. — Надали ще го завземем потайно…
Наметнах си палтото, защото на върха беше хладничко. Брестака и Едноокия се повлякоха с нас, когато поведох Лейтенанта нагоре. Той огледа изпитателно замъка, потънал дълбоко в размисъл. Накрая отбеляза:
— Не ми харесва. Ни най-малко!
И той усети ледената угнетеност на мястото.
— Разполагам с човек, който е влизал вътре — казах. — Но не оставяй Покорените да разберат, излъгахме ги, че отдавна е труп.