В безопасност съм, помисли си Кестенявия, ободрен. Това усещане продължи, докато не се запита накъде са тръгнали и какво ще прави, щом веднъж се добере дотам.
Един моряк се провикна:
— Сър, те са тръгнали след нас с лодка!
Сърцето на Скубльо пропадна направо в петите му. Огледа се и видя да потегля малко корабче, което се опитваше да вдигне платна. На палубата се суетяха мъже в униформите на Черния отряд, раздаваха удари и подканваха моряците.
Той се скри отново. След сполетялото тези мъже клане нямаше съмнение, че екипажът ще го предаде, вместо повече да страда. Ако осъзнаеха, че именно него иска Лихваря.
Как беше надушил следата му този негодник?
С магия. Естествено — нямаше друг начин.
Дали това означаваше, че могат да го открият навсякъде?
35.
Хвойноград — лоши вести
Бъркотията бе свършила. Беше драматична проява, но не чак толкова впечатляваща, колкото други, чийто наблюдател съм бил: Битката за Стълбата на Сълзите, боевете около Чара… Това беше просто живописно представление, по-разтърсващо за жителите на Хвойноград, отколкото за нас или за обитателите на Черния замък. Те не ни навредиха, а и загубите им възлизаха на общо трима от техните, с които се бихме пред портите. Огънят отвътре не нанесе истински щети. Или поне така ни съобщиха Покорените.
Мрачна, Шепота приземи килимчето си пред щаба ни и се намъкна вътре с окаян вид и смазана от умора, но инак невредима.
— Какво го предизвика? — попита тя.
Лейтенанта й обясни.
— Те започват да се страхуват — заключи Покорената. — Може би дори са отчаяни. Дали са се опитвали да ви изплашат, или да ви хванат в плен?
— Определено да ни хванат — заявих. — Удариха ни с нещо като заклинание за унес, преди да излязат да ни приберат…
Едноокия ме подкрепи с кимване.
— Защо не успяха да ви победят?
— Едноокия разруши заклинанието. Обърна го срещу тях, така че убихме трима.
— А! Нищо чудно, че бяха разстроени. И донесохте един от тях с вас, така ли?
— Мислех си, че ще ги разберем по-добре, ако разрежа един и видя как е направен.
Шепота извърши едно от умствените си бягства, свързвайки се с господарката на всички нас. Отърси се от транса.
— Добра идея. Но ние с Перото ще правим разрезите. Къде е трупът? Ще го занеса в Дуретил.
Посочих към тялото. Беше точно пред нея. Тя накара двамина от нашите да го занесат до килима й. Промърморих:
— Вече не ни се вярва и червеи за риба да наловим!
Шепота ме чу, но не направи коментар. Щом натоварихме тялото, тя каза на Лейтенанта:
— Започнете незабавно подготовката за обсада! Вдигнете насип, Хромия ще ви помага. Твърде вероятно е тварите на Властелина да се опитат да пробият или да вземат пленници, или и двете. Не им позволявайте. Дузина заловени биха им стигнали да отворят пътя и ще се озовете лице в лице с Властелина. А той няма да бъде мил с вас!
— Няма майтап! — Лейтенанта е по-корав и от най-коравите момчета, когато това го устройва. В подобни мигове дори Господарката не може да разклати нервите му. — Защо не излиташ, а? Върши си твоята работа и ме остави да се погрижа за моята!
Забележките му не улучиха подходящия момент, но му беше писнало от Покорените като цяло. Беше прекарал три месеца в поход заедно с Хромия, а той си беше въобразил, че им е командир, и здравата беше досадил и на Лейтенанта, и на Капитана. А може би това беше източникът на търкания между Отряда и Покорените? Капитана също си има граници на издръжливост, макар че е много по-дипломатичен от Лейтенанта. Просто пренебрегва заповедите, които не го устройват.
Излязох да погледам как обсаждат Черния замък. От Патъка пристигна цял поток работници, преметнали лопати през рамо и с грейнал в очите ужас. Нашите хора оставиха инструментите си и се заеха с надзираване и охранителна дейност. От време на време Черният замък се разбълбукваше, правейки вял опит да се намеси — като вулкан, който си мърмори под носа, след като е изразходвал енергията си. Местните от време на време се разбягваха и се налагаше да ги събират.
Изгубихме доста от доброто отношение, спечелено преди това.
Засраменият, но ядосан Лихвар дойде да ме търси. Мрачното му изражение се подчертаваше от следобедното слънце. Изтеглих се встрани и отидох да го посрещна.
— Каква е лошата новина?