— Проклетият Скубльо! Опита да се измъкне по време на бъркотията.
— Бъркотия ли?
— Градът полудя, когато Покорените започнаха да нападат замъка, а ние изгубихме следата на кръчмаря. По времето, когато Гоблин го откри, вече се беше качил на кораб, пътуващ за Порт Медовина. Опитах се да ги спра да не отплават, но не се подчиниха. Наредих да стрелят по тях, после грабнах лодка и ги последвах, но не успях да ги догоня…
След като наругах Лихваря и потиснах желанието си да го удуша, седнах да помисля.
— А какъв е неговият проблем, Лихва? От какво се боеше той?
— От всичко, Знахар, дори от собствената си сянка. Предполагам, преценил е, че се каним да го убием. Гоблин твърди, че имало и още нещо, но знаеш колко обича той усложнените неща!
— Като например?
— Ами, казва, че горкият бил искал да скъса напълно със стария Скубльо. Страхът от нас бил мотивацията, която му трябвала, за да се размърда…
— Да скъса напълно ли?
— Нали разбираш — да избяга от вината за всичко, което е извършил. А също и от преследванията на Инквизиторите. Вола знае, че той е участвал в нападението над Катакомбите, ще скочи отгоре му веднага щом се прибере тук.
Загледах се надолу към потъналия в сенки залив. Корабите продължаваха да напускат Хвойноград и пристанището изглеждаше оголено. Ако чужденците бягаха със същото темпо, щяхме да станем много непопулярни. Речното пристанище силно зависеше от търговията.
— Ти намери Брестака и му кажи. Добави, че според мен трябва да тръгнеш след Скубльо. Намери Кеглата и онези момчета и ги върни. Провери за Глезанка и Вола, след като тъй и тъй си се захванал…
Лихваря имаше вид на обречен човек, но не възрази. Вече бе събрал няколко издънки в сметката си. Раздялата от другарите беше евтина цена за изкуплението им.
— Добре — каза и побърза да изчезне.
А аз се върнах към настоящото занятие.
Проблемът с реда сам се разреши, след като войниците строиха местните в работни бригади. Хвърчеше пръст. Първо хубав дълбок ров, за да не могат съществата от замъка да се измъкват лесно-лесно, после палисада зад него…
Един от Покорените обикаляше във въздуха на голяма височина и следеше замъка.
От града започнаха да пристигат каруци, които носеха греди и баластра. Там долу други работни отряди разрушаваха сгради за материал. Макар че това бяха постройки, неподходящи за обитаване и отдавна надхвърлили времето за събаряне, в тях живееха хора, които нямаше да ни заобичат, задето разграждахме домовете им.
Едноокия и един сержант на име Треперливия поведоха голям работнически отряд към замъка откъм най-непроходимата част на склона, където започнаха да копаят шахта, предназначена да събори част от стената на постройката. Не сториха нищо да скрият целта си — нямаше и особен смисъл. Тварите, с които се сблъскахме, имаха силата да разпорят с нож всякакви преструвки.
Действителното отваряне на цепнатина в стената щеше да е трудна работа. Вероятно щеше да отнеме седмици, дори при помощта на Едноокия. На копачите щеше да им се наложи да прокопаят тунела през доста метри твърд камък.
Проектът беше един от няколкото подвеждащи хода, които започна Лейтенанта, макар че както планираше обсадата, лъжата от предишния ден на следващия можеше да стане основна цел на бойните действия. При условие че разчиташе на бездънната човешка сила на Хвойноград, можеше да изпробва всякакви варианти.
Усещах известна гордост, гледайки как се оформя обсадата. Прекарах много време с Отряда. Но никога не бяхме подемали толкова амбициозен проект, просто досега не разполагахме с нужните средства. Обикалях наоколо, докато открих Лейтенанта.
— Какъв е планът всъщност? — полюбопитствах.
Никой нищо не ми казваше.
— Просто да ги приковем, та да не могат да се измъкнат. После Покорените ще им наскачат като бълхи!
Изсумтях. Простичко и елементарно. Очаквах обаче положението да се усложни. Тварите вътре щяха да се бият. Подозирах, че Властелинът лежи неспокоен и замисля контраатака. Сигурно е ужасно да си жив погребан, неспособен да сториш нищо, освен да копнееш и да се надяваш на свои подчинени извън прекия ти контрол. Такова безсилие би ме съсипало за броени часове. Казах на Лейтенанта за бягството на Скубльо. Той не се развълнува особено. За него Кестенявия не беше от съществено значение. Той не знаеше за Гарвана и Глезанка.
Според него Гарвана беше дезертьор и момичето — негова лагерна последователка. Нищо специално. Исках обаче да научи за Скубльо, за да го спомене пред Капитана. Той може би щеше да поиска да предприеме и по-незабавни действия от тези, които предложих на Брестака.