Останах известно време при Лейтенанта — той наблюдаваше работните отряди, а аз следях върволицата каруци, които се катереха по хълма. С тях би трябвало да карат вечерята.
— Наистина ужасно ми писна от сухоежбина! — промърморих.
— Ще ти кажа какво да направиш, Знахар! Трябва да се ожениш и да се установиш някъде!
— Да бе! — отвърнах, по-саркастично, отколкото исках. — Веднага след теб.
— Не, сериозно! Точно това може да е подходящото място. Установи си практика, обслужвай богаташите. Например — семейството на Дука. После, когато приятелката ти се добере дотук, повдигни въпроса и всичко е готово…
В душата ми се забиха кинжали от лед и се завъртяха в раните. Изхриптях:
— Приятелка ли?!
Той се ухили:
— Ами да! Никой ли не ти каза? Тя идва за главното представление. Смята лично да го ръководи. Ще бъде големият ти шанс!
Моят голям шанс, а? Но за какво?
Много ясно, че говореше за Господарката. Бяха минали години, но момчетата още ми се надсмиваха за няколкото романтични есета, които написах, преди да Я срещна лично. Нашите винаги се подиграват с хората — все с неща, за които знаят, че ще им заседнат в гърлото. Просто част от играта. И част от братството…
Обзалагам се, че кучият му син е кътал новината, откакто за пръв път я е чул, очаквайки мига, в който да ме изненада. Господарката идва в Хвойноград…
Обмислих възможността наистина да дезертирам, докато още има един-два отплаващи кораба.
36.
Хвойноград — фойерверки
Замъкът приспа вниманието ни. Остави ни да мислим, че можем да му затворим входа без възражения от негова страна. В продължение на два дни работните отряди ровеха северния склон, дълбаеха хубав дълбок ров и ни снабдяваха с голяма част от нужния материал, докато подготвяха широк вход към голям тунел. След това тварите в замъка ни показаха колко са недоволни.
Беше малко хаотично и наистина страшничко и, като си го припомням, ми се струва, че май началото бе далеч по-невинно, а едва по-късно свадата прерасна в люта битка.
Нощта беше безлунна, но работните бригади се трудеха на светлината на огньове, факли и фенери. Лейтенанта беше вдигнал дървени кули на всеки сто метра — поне там, където бяха завършени ровът и палисадата, а до тях стояха малки балисти, които щяхме да качваме върху кулите. Загуба на време, така си мислех.
Какво може да стори обикновеното обсадно оборудване срещу подчинените на Властелина? Но Лейтенанта все пак бе нашият специалист по обсадите. Беше твърдо решен да направи всичко както трябва и по учебник, ако ще и да не използваме балистите в последствие. Непременно обаче трябваше да ги имаме подръка.
По-зорките членове на Отряда стояха в почти завършените вече кули и се опитваха да надникнат в замъка. Един от тях забеляза движение при портите. Вместо да вдигне тревога, той прати съобщение. Лейтенанта се качи при него. Реши, че някой е излязъл от замъка и се е промъкнал покрай Едноокия. Нареди да бият барабаните, да надуят тръбите и във въздуха се вдигнаха огнени стрели.
Именно сигналът за тревога ме събуди. Втурнах се да видя какво става, но известно време нямаше нищо за гледане. На далечния склон Едноокия и Треперливия се опитваха да удържат положението. Работниците им се паникьосаха. Мнозина бяха убити или осакатени в опита си да побегнат по обраслия, каменист и стръмен склон. Малцинството имаше достатъчно здрав разум да си остане на мястото. Тварите от замъка искаха да нанесат бърз удар и да заловят някои от работниците на Едноокия, да ги вкарат вътре и с тяхна помощ да довършат каквито там ритуали бяха нужни за пренасянето на Властелина. Но щом веднъж ги разкриха, стратегията им се промени. Хората в кулите се развикаха, че излизат още. Лейтенанта нареди да усилят огъня. Имаше няколко малки требушета, които хвърляха топки горящи храсталаци в областта, близо до портата. Прати да намерят и Гоблин и Мълчаливия, като прецени, че те могат да сторят повече, от това да осигуряват необходимото осветление.
Гоблин се намираше долу в Патъка. Щеше да му трябва поне час, за да реагира. Нямах представа къде би могъл да е в момента Мълчаливия. Не го бях виждал, макар че от седмица беше в Хвойноград. Лейтенанта нареди да запалят сигнални огньове, за да предупредим за неприятностите си и наблюдателите на стените на Дуретил.