Стабилен поток от сдвоени топки се понесе над долината. Не видях да са допринесли с нещо, но бях сигурен, че си имат определена цел.
Трети килим се спусна, докато Хромия и другият Покорен се издигаха. Този влачеше облак прах. Където паднеше, имаше същия ефект като семенцата на Хромия, само че по-общ. Изложените на влиянието му твари се разпищяха в агония. Няколко според мен се стопиха, а другите дружно напуснаха стените. Действието продължи в същия дух известно време, като Черният замък очевидно понасяше сериозни щети. При все това бяха успели да вкарат телата и подозирах, че това означава и сериозни неприятности.
По време на полесражението Аса избяга. Изобщо не го усетих, нито пък някой друг от останалите. Минаха часове, преди Лихваря да го забележи да влиза в „Желязната лилия“. За нещастие, бил твърде далеч по улицата, а в „Лилията“ бизнесът вървеше в пълна пара при все късния час — много хора бяха дошли да погледат спектакъла на северния хребет. Така че Лихваря изгубил Аса в тълпата. Подозирах, че дребосъкът е говорил със зълвата на Скубльо и е научил, че и той е успял да избяга. Така и не стигнах до разпита на Нишадъра.
Междувременно Лейтенанта започваше да овладява положението.
Беше успял да изнесе пострадалите от пробива в огражденията. Премести балистите в позиция, удобна за стрелба при следващ опит за нападение. Накара да изкопаят ями и прати работници отзад да попълнят загубите на Едноокия.
Покорените продължаваха да обстрелват замъка, макар и с по-умерено темпо. Вече бяха нанесли най-добрите си удари.
От време на време откъм Дуретил изсвистяваше поредната двойка топки. По-късно разбрах, че Мълчаливия ги е хвърлял, след като Покорените го научили.
Най-страшното като че ли беше зад нас. Като изключим трите избягали твари, които Брестака преследваше, бяхме овладели пробива. Хромия се отклони, за да се присъедини към преследването. Шепота се върна в Дуретил да презареди набора си от мръсни номера, а Перото патрулираше над замъка, като периодично се спускаше, щом обитателите му излизаха да се борят с последните огнища на пожара. Беше настъпило относително спокойствие.
Никой обаче не почиваше. В замъка бяха вкарани тела и всички се чудехме дали не са събрали достатъчно, за да прекарат Властелина дотук.
Но обитателите на крепостта бяха замислили друго.
На стената се появи група твари, която нагласяше сочещо към склона устройство. Перото се спусна.
Бам! Около нея се закълби осветен отвътре дим. Клатушкайки се, тя излетя от него. Бам! И Бам! отново… И още три пъти. След последния изстрел тя вече не можа да овладее килима. Гореше като комета, която се издигаше нагоре, отклони се надалеч, настрани и надолу към града. Когато се удари в земята, изтрещя мощна експлозия. След броени секунди по крайбрежието пламна ужасен пожар. Огънят спокойно се разпростря през гъсто застроения квартал.
Шепота излетя от Дуретил и след минути вече удряше по Черния замък с отровния разтопяващ прах и с огъня, който изгаряше самото вещество на крепостта. Резките завои и стрелкането й издаваха колко е разгневена от свалянето на Перото.
Междувременно Хромия изостави преследването на бегълците и отиде да помага за гасенето на пожара в Патъка. С помощта му го овладяха за часове. Без него вероятно щеше да изгори целият квартал.
Брестака успя да залови двама от бегълците. Третият изчезна безследно. Когато възобновиха лова му с помощта на Покорените, не намериха и следа от него.
Шепота продължи с атаките, докато не изтощи напълно ресурсите си. Това стана доста след изгрев. Крепостта приличаше по-скоро на гигантска буца шлака, отколкото на замък, но не беше победена. Едноокия, когато дойде да търси още инструменти, ми каза, че вътре имало голямо раздвижване.
37.
Хвойноград — затишие пред буря
Успях да дремна два часа. Лейтенанта позволи на половината войници и работници същото удоволствие, а след тях — и на останалите. Когато се събудих, не открих особени промени, като изключим, че Капитана беше изпратил Джебчията да вдигне полеви лазарет. Досега помощникът ми се навърташе долу в Патъка, като се опитваше да спечели приятели с безплатни медицински грижи.