Заедно с това у мен се зароди слаба надежда. Може би наистина просто искаше да водя записки. Може би щях да мина през изпитанието… Стига да проявях необходимата повратливост да избягвам Окото.
Капитана ни посрещна още с кацането на северната стена на Дуретил. Един поглед към килимчетата ми подсказа, че всички Покорени са тук. Дори и Пътешественика, а смятах, че ще остане в Могилните земи. Сигурно имаше определени планове за отмъщение. В крайна сметка Перото му беше съпруга.
Втори поглед ми подсказа, че Капитана мълчаливо ми се извинява за положението и че има неща, които би искал да ми каже, но не смее. Подкрепих го с леко свиване на раменете, като се надявах да се видим по-късно. Но не стана както исках — от стената Шепота ме заведе право при Господарката.
Не се беше променила от последния път, когато я видях. Всички ние бяхме остарели, но тя си оставаше завинаги на двадесет години — величествена красавица с великолепна гарвановочерна коса и очи, в които човек би могъл да потъне и да се удави. Както винаги, обгръщаше я мъчително за погледа… или може би за паметта… сияние, което пречеше да бъде описана физически. Подробно описание и без друго би се оказало безполезно, тъй като в действителност не виждах истинската Господарка. Преди четири века тя навярно бе приемала съвсем друг външен вид, а подозирах, че и в действителност изглежда различно от онова, което виждах.
Тя се изправи и дойде да ме приветства с протегната ръка. Не можех да откъсна погледа си от нея. Тя ме възнагради с леко подигравателна усмивка, която си спомнях твърде добре — сякаш споделяхме тайна. Леко докоснах ръката Й и останах изумен, че кожата Й е топла. Докато бях далеч от нея и населяваше мислите ми само като далечен страховит враг, като земетресение, си я представях само като студена, мъртва и смъртоносна. По-скоро като убийствено зомби, отколкото като живо, дишащо и евентуално уязвимо същество.
Тя се усмихна отново и ме покани да седна. Така и сторих, чувствайки се не на място сред компаньони, които бяха едни от най-ужасните кошмари на този свят. А и самият Властелин присъстваше поне духом, като студена сянка.
Не бях тук, за да участвам в разговора — поне това стана ясно. Капитана и Лейтенанта говореха от името на Отряда. Дукът и Попечителя Харгадон също присъстваха, но гласът им почти не се чу, както и моят. Покорените водеха разговора, като разпитваха Капитана и Лейтенанта. Веднъж се обърнаха и към мен — и то Капитана, който искаше да знае готов ли съм да лекувам пострадали от битките.
Доколкото разбирах, срещата ни имаше само една цел. Нападението беше насрочено за призори, на по-следващия ден. Щеше да продължи, докато Черният замък бъде разрушен или изгубим способността си да го нападаме.
— Това чудо е пробойна в дъното на кораба на империята — заяви Господарката. — Трябва да бъде запушена, иначе всички ще потънем!
Тя не искаше и да чуе възраженията на Дука или Харгадон. И двамата вече съжаляваха, че са призовали за помощта й. Дукът сега беше безвластен в собственото си владение, а и спътникът му не бе в по-изгодна позиция. Попечителят подозираше, че напълно ще го изместят от длъжността му, веднага щом заплахата от замъка изчезне. Малцина от Отряда и никой от Покорените не се стремяха да прикрият отвращението си от странната религия на Хвойноград. Аз, тъй като прекарах доста време сред народа, можех да потвърдя, че простолюдието също я приема насериозно, защото я налагат Инквизиторите, Попечителите и неколцина фанатици.
Надявах се Тя да позабави неизбежните промени поне дотолкова, че Отрядът да потегли в друга посока, преди да са започнали. Ако се забъркаш с религията на хората, все едно бъркаш с голи ръце в огъня. Дори да става дума за народ, който вярва насила. Религията е нещо, което рано се запечатва в съзнанието и никога не изчезва напълно. Дори заложеното в нея да преминава далеч отвъд границите на здравия разум.
Утрото на по-следващия ден. Тотална война. Цялостно усилие да се изтрие Черният замък от лицето на земята. Всички сили на Господарката, Покорените, Отряда и Хвойноград щяха да бъдат хвърлени за тази цел, все едно колко време ще отнеме постигането й.