— По дяволите! — стреснато го изгледа партньорът му. — Съвсем забравих, че примесена с кислород, тая гадост положително щеше да избухне!… Аз… — На лицето му се изписа внезапно подозрение: — Да не би да си знаел предварително за гадния номер?
— Не съвсем. Но видях три кислородни маски в джоба на инструктора и разбрах, че нещо ни се готви…
— Ти?… — Костолиц млъкна и го изгледа с отворена уста. — Значи не беше изгубил фенерчето-писалка, а?
— Не, разбира се.
— По дяволите! — промърмори отново Костолиц, после отмести очи. По бузите му избиха червени петна. Сега, помисли си Майлс.
— Зная един магазин във Ворбар Султана, където продават страхотни ножове — подхвърли с преднамерена небрежност той. — Много по-добри от стандартните… Ако знаеш точно какво ти трябва, можеш да направиш една наистина изгодна покупка…
— Така ли? — изгледа го изненадано Костолиц. — Всъщност аз… Ти…
— Истинска дупка — продължи Майлс. — Ако искаш мога да те заведа, като ни пуснат в отпуска…
— Наистина ли? Чудесно… Аз… Да, това е интересно… — Върху лицето на Костолиц се изписа нескрито облекчение.
Майлс само се усмихна.