— Това е шина — отвърна любезно, но хладно той.
— Защо ти е? — продължаваше да го зяпа Костолиц.
— Временно укрепване на костта. Ще я сваля когато лекарите се уверят, че няма опасност от счупване. Това ще стане след като престане растежа, мястото на шината ще заемат специални синтетични протези.
— Гадна работа — отбеляза Костолиц. — От каква болест страдаш? — Тялото му леко се отдръпна встрани.
Трябва да му кажа, че е заразна, горчиво въздъхна Майлс. Или пък че преди година бях с десетина сантиметра по-висок… Удържа на изкушението и отвърна:
— Майка ми е получила отровно обгазяване по време на бременността си. Успяла да се оправи, но аз съм се родил с аномалии, които пречат на нормалния растеж на костите.
— Хм… Не те ли лекуваха?
— Разбира се, че ме лекуваха. Иначе днес да съм в инвалидна количка…
Костолиц изглеждаше леко отвратен, но престана да се отдръпва встрани.
— Но как си минал през предварителния медицински преглед? — учуди се той. — Мислех, че минималната височина на кандидатите е задължителна за всички…
— Направиха компромис заради отличните ми резултати от останалите тестове.
— Аха… — промърмори замислено Костолиц. Майлс насочи вниманието си към предстоящото изпитание. Ще трябва да спести малко време при пълзенето под лазерния обстрел, тъй като то ще му трябва при бягането на пет километра. Липсата на височина и скъсеният с цели четири сантиметра ляв крак в резултат на многобройните операции, ще бъдат сериозен недостатък в тази дисциплина. Но нищо не можеше да се направи. Утре обаче нещата ще се променят. Защото утре е тестът за издръжливост. Тълпата здрави дългокраки младежи наоколо положително ще го надбяга в началото на маратона. На двадесет и петия километър очакваше да е последен, на петдесетия — също. Но след 75 километра ще властва умората и болката, тогава нещата ще се променят. Аз съм господар на болката, Костолиц, обърна се мислено към съперника си той. Истински професионалист. Много бих желал утре, след сто километра маратон, пак да ми задаваш въпроси… Ако в дробовете ти все още има кислород, разбира се…
По дяволите! Време е да са залавям за работа, майната му на тоя глупак! Скок от пет метра височина… Сериозна работа, може би ще е по-добре да заобиколя стената и да получа нула… Но общият сбор на точките му и без това щеше да е безкрайно нисък, трябваше да печели каквото може…
— Наистина ли очакваш да издържиш физическия тест? — попита Костолиц и се огледа. — Имам предвид минималната граница от петдесет процента…
— Не.
— Тогава какъв е смисъла? — объркано го изгледа онзи.
— Достатъчно ще бъде да събера толкова точки, колкото съответстват на физическото ми състояние — отговори Майлс.
— Тъй ли? — вдигна вежди Костолиц. — За подобен компромис трябва да си целунал някой доста високопоставен задник! Вероятно на самия Грегър Ворбара! — В гласа му се долови ревност, примесена с подозрение.
Майлс стисна зъби и млъкна. Нямаше смисъл да се стига до заслугите на бащите.
— И как по-точно възнамеряваш да изкараш? — настоя Костолиц с присвити очи. Ноздрите му възбудено потръпваха от справедливото чувство за превъзходство, приличаше на хищник, надушил кръв.
Трябва да бъдеш дипломат, напомни си Майлс. Това качество трябва да е в кръвта ти, също като наследената от предците войнственост.
— Подадох молба оценката ми да бъде обща, от всички изпити — търпеливо обясни той. — Очаквам писмените ми работи да компенсират физическата подготовка…
— Но това означава отлични оценки по всичко!
— Точно така — изръмжа Майлс и в гласа му за пръв път се долови нетърпение.
— Косиган и Костолиц! — извика един от униформените съдии. Двамата станаха и пристъпиха към стартовата линия.
— Няма да ми е много лесно — оплака се Костолиц.
— Защо? Това няма нищо общо с теб. Действай с пълни сили и толкоз.
— Разпределени сме по двойки — отвърна онзи. — Би трябвало да поддържаме високо темпо и да сменяме водачеството. А с теб това едва ли ще стане…
— Не се чувствай длъжен да ме изчакваш — измърка Майлс и това предизвика ядосано сумтене от страна на Костолиц.