— Виж какво, момче — обади се внезапно той. — Оценявам това, което се опитваш да направиш, но вече е много късно… Сам разбираш, че стъпя ли долу, те само ще се изсмеят на сделката. На мястото за приземяване ще ме чака полицията, а до нея — екип на Съвета за психическо здраве! Моментално ще ми метнат мрежата за зашеметяване и после спокойно можеш да ми идваш на свиждане… Поне два месеца ще се разхождам с кротка усмивка на уста. След шокова терапия човек винаги се усмихва… Това е положението, момче. Много е късно!
— Никога не е късно! — остро отвърна Майлс. — Човек се надява докато е жив! — Оттласна се от стената и направи три широки загребвания с ръце — сякаш крачеше из нормална стая. Стигна до насрещната стена и бавно се завъртя. Главата му напрегнато работеше.
— Имам една идея — обяви след малко той. — Обзалагам се, че тя ще ни даде необходимото време, поне докато измислим нещо по-добро… Бедата е там, че ти не си бараярец и няма да разбираш какво вършиш… А работата е сериозна.
— А? — объркано го изгледа Мейхю.
— Слушай внимателно — въздъхна Майлс, оттласна се с палци от стената и се завъртя. — Ако ми дадеш клетва за вярност и обявиш, че аз съм твой рицар-господар (това е най-кратката и ясна клетва на нашите рицари), аз МОЖЕ БИ ще успея да те включа в своя дипломатически имунитет III степен… С положителност бих го сторил, ако беше гражданин на Бараяр. Но ти си бетианец. Във всеки случай ще ангажираме с казуса половин дузина адвокати и те в продължение на няколко дни ще спорят чий закон има прецедент… През това време аз ще бъда задължен да ти осигурявам храна и подслон, облекло и оръжие (този кораб ще приемем за твое оръжие), а освен това ще те закрилям в случай на нападение от друг рицар… Но тук, на колонията Бета, това е изключено… Ще имам и известни усложнения с роднините ти… Между другото, имаш ли семейство?
Мейхю поклати глава.
— Чудесно, това опростява нещата. — Палци в стената, завъртане, оттласкване… — Междувременно не могат да ти приложат шоково лечение, не могат и да те арестуват. Ти ставаш част от мен…
— Шибана работа — примигна със съмнение Мейхю. — Къде ще се подпиша? Кой ще завери подписа ми?
— Трябва просто да коленичиш пред мен, да сложиш ръка между дланите ми и да повториш две кратки изречения. Дори свидетели не са задължителни, макар че обикновено присъстват поне двама…
— О’кей — сви рамене Мейхю. — Нямаш проблеми, момче.
— „Нямаш проблеми, момче“ — имитира го Майлс и отново се оттласна от стената. — Пак не ме разбираш… Това, което ти казах, е много малка част от сделката и се отнася само до привилегиите ти. Но в нея има и задължения, включващи и правата, които ще имам върху теб. Един пример — ако по време на бой откажеш да изпълниш моя заповед, аз имам право да ти отсека главата. Веднага, на място!
Ченето на Мейхю увисна.
— Май и върху теб ще трябва да метнат мрежата си онези от Съвета за психическо здраве! — удивено промърмори той.
— Не могат — иронично се усмихна Майлс. — Защото ако се опитат, аз ще потърся закрилата на моя рицар-господар. И ще я получа. Той е доста чувствителен когато обиждат подчинените му… Ако ти станеш мой ординарец и слуга, това автоматически те поставя под закрилата и НА МОЯ рицар-господар, разбираш ли?
— Аха — кимна Мейхю. — После продължаваме нагоре по веригата…
— Няма верига, просто защото аз съм дал клетва за вярност директно на Грегър Ворбара и съм негов покорен слуга… — Майлс си даде сметка, че думите му едва ли имат някакъв смисъл в ушите на този полупиян пилот.
— А кой е този Грегър?
— Императорът на Бараяр.
— Аха.
Типичен бетианец, въздъхна Майлс. Те изучават единствено историята на Земята и своята собствена, нищо друго не ги интересува.
— Помисли си — каза на глас той. — Работата е сериозна, не можеш да я приемеш просто ей така…
Когато и последният гласов отпечатък беше акуратно записан, Мейхю се зае да дезактивира спусъка на игления имплодер. Майлс следеше действията му със затаен дъх, но всичко премина добре. Минути след това към кораба се прикачи совалката на старши пилота и спускането им към планетата започна.
— Нямах представа, че сте от толкова богата фамилия, лорд Воркосиган — обърна се към него пилотът, в гласа му се долови нескрито уважение. — Не очаквах подобно решение на проблема, но един космически кораб като този вероятно е дреболия за богат бараярски лорд като вас…
— Не е точно така — поклати глава Майлс. — Ще се наложи да направя доста комбинации. Семейството ми наистина е било богато, но отдавна, още през Епохата на Изолацията… В периода между икономическата революция в края на тази епоха и Първата сетагандийска война финансовата ни мощ е намаляла значително… — На лицето му се появи крива усмивка: — Благодарение на галактически търговци като вас… Прадядо ми по бащина линия решил да направи удар, изкупувайки скъпоценните камъни, които предлагали галактическите търговци. Брилянти, рубини, изумруди… Вложил в тях всичките си налични пари, плюс по-голямата част от недвижимите си имоти, предимно замъци… После се оказало, че скъпоценните камъни са синтетични. Били много по-съвършени от естествените, но евтини като… като пясък. Пазарът бил наводнен с тях и прадядо ми фалирал… Разказвали са ми, че прабаба ми така и не му простила тази глупост… — Махна с ръка на Мейхю и пое бутилката. Предложи я на старши пилота, на той отказа с презрително поклащане на глава. Майлс сви рамене и отпи едра глътка. Това питие е страхотно. Храносмилателната и кръвоносната му системи сякаш грееха, обляни от топла светлина. Имаше чувството, че може да изкара цяла седмица без да мигне.