— От сетагандийците? — учуди се Хатауей. — Тоя лорд е имал късмет!
— Не — поклати глава Майлс. — Освободил го самият император Дорка и го пратил да се бие с агресорите. Не е бил помилван, разбираш ли? Просто са отложили изпълнението на присъдата му. След края на Първата сетагандийска война трябвало да се върне за продължение на присъдата. Но за щастие бил убит в бой и така се спасил от унизителната гладна смърт…
— Това ли наричате щастлив край? — потръпна Хатауей.
Майлс забеляза, че Баз отново се затвори в себе си. Отправи му една усмивка и получи отговор. Усмихнато, лицето на Баз изглеждаше съвсем момчешко.
— Господин Джесек, ще ви направя едно предложение — предприе решителната стъпка Майлс. — Свободен сте да го приемете или отхвърлите. Корабът, за който става въпрос, е РГ-132. Пилотът се нарича Ард Мейхю. Ако през следващите два дни успеете да изчезнете, ама НАИСТИНА без следа, а после се свържете с Мейхю на космодрума Силика, той ще стори необходимото да ви качи на борда без повече формалности.
— Но защо искате да ми помогнете, господин… лорд…
— Засега, по очевидни причини, предпочитам да ме наричате господин Нейсмит — помогна му Майлс. — Ето как ще отговоря на въпроса ви… Приемете, че е нещо като мечта… Наречете го каприз. Но аз съм от хората, които предлагат и втори шанс на ближния си… За разлика от повечето наши сънародници.
— Не крия, че ми е приятно да срещна земляци — присви очи Баз, после, очевидно решил, че е рано да проявява приятелски чувства, добави: — Ще постъпя точно както ме съветвате… Може би ще приема предложението ви, а може би не…
Майлс кимна, прибра шишето и направи знак на Ботари. Тръгнаха по обратния път, препъвайки се сред отпадъците на Центъра за рециклиране. Когато се обърна назад, Джесек вече се сливаше с околната среда, дребничката му фигурка бързо се отдалечаваше.
Усети неодобрението на Ботари и го възнагради със закачлива усмивка:
— На мое място щеше да го предадеш, нали? — Кракът му несъзнателно подритна ръждивото туловище на разглобен, проснат насред пътеката робот. — Но ти си просмукан от устава, също като баща ми… Вие и двамата ще изпълните дълга си, без дори да помислите за ужасните последици.
— Не е точно така, господарю — забави крачка Ботари, хвърли му един особен поглед и потъна в мълчание.
— Няма ли да си легнеш, Майлс? — попита шепнешком Елена, насочила се обратно към спалнята на госпожа Нейсмит след кратко посещение в тоалетната. — Скоро ще съмне!
— Не ми се спи — отвърна той и отвори нов файл в комуникационната конзола на баба си. Това беше вярно — чувстваше се свеж и неестествено възбуден и това беше добре дошло, тъй като бе навлязал в изключително сложна търговска система. По всичко личи, че деветдесет процента от успеха зависи от правилно поставените въпроси, въздъхна той. Сложна работа, но след няколко часа упорита работа вече се виждаше на крачка от този успех. — Освен това Мейхю е заел гостната и за мен не остава нищо друго, освен проклетия диван…
— Мислех, че баща ми спи на дивана.
— Отстъпи ми го със злорада усмивка. Страшно мрази този диван — докато учех тук, беше принуден да спи само на него… Дори две години след събитието продължава да го държи отговорен за всяко главоболие или схващане, което го тормози… Дали пък не остарява?
Елена сподави смеха си и надникна над рамото му. Светлината от екрана посребри профила й, зави му се свят от аромата на косите й, плъзнали се напред като водопад.
— Откри ли нещо?
Майлс влезе в три погрешни директории подред, изруга и концентрира вниманието си.
— Да, мисля че открих нещичко… Трябваше да взема под внимание далеч повече фактори, отколкото си представях в началото. — Пръстът му пробяга през холограмата: — Ето първият ни товар…
На екрана се изписа дълъг списък от стоки.
— Селскостопански машини — прочете заглавието най-отгоре Елена. — Място на доставка: Фелиция… Къде се намира това?
— Една страна на планетата Тау Верде IV, където и да се намира тя… Пътуването ще трае четири седмици. Бях започнал да изчислявам разходите — гориво, продукти и всичко останало… От резервните части до тоалетната хартия… Но не това е най-интересното. С превоза на този товар ще бъда в състояние не само да покрия разходите по полета, но и да се издължа на Калун… Всичко ще приключи доста време преди да изтече срока на полицата, която му подписах. — Гласът му изгуби голяма част от ентусиазма си:
— Признавам, че доста надцених възможностите на РГ-132 и едва ли щях да покрия навреме полицата… Поддръжката на кораб от този тип е доста по-скъпа, отколкото очаквах… Но това ми стана ясно едва сега, когато приключих с изчисленията… — Пръстът му се насочи към една цифра на екрана: — Но виж каква сума предлагат тия… Освен това стоката е готова за незабавна експедиция.