— Ще ти се издължа след осем седмици — рече. — Двойно, за да остане нещо и за левия джоб… Имаш думата ми.
— Не е нужно да ми даваш думата си, милорд — намръщи се Ботари. — Моите пари са изкарани в служба на семейството ти. — Продължаваше да го гледа, в очите му се четеше колебание. Най-накрая въздъхна и опразни джобовете си в шепата на Майлс.
— Благодаря — усмихна се младежът, понечи да се отдалечи, но после се върна: — Нека това си остане между нас, става ли? Искам да кажа, че не е необходимо да уведомяваш баща ми…
Устните на сержанта се разтегнаха в неволна усмивка.
— Добре, стига да ми се издължиш — промърмори той.
И всичко приключи. Сигурно е голям кеф да си капитан на военен кораб, въздъхна завистливо Майлс. Пишеш всичко на сметката на императора и си свиркаш! Онези типове сигурно се чувстват като куртизанки с кредитна карта, а черната работа остава за нас — обикновените момичета…
Изправен в командната зала на собствения си кораб, Майлс наблюдаваше действията на Ард Мейхю. Сериозен и съсредоточен, пилотът изпълняваше предписанията на наземната кула. На екрана на монитора изплува жълтеникавият полумесец на колонията Бета и бавно застана на фокус.
— Разрешавам влизане в орбита — проехтя от репродуктора гласът на дежурния диспечер. Тялото на Майлс се разтърси от вълнение. В крайна сметка наистина тръгнаха!
— Една секунда, РГ-132 — добави внезапно гласът. — Някой иска да разговоря с вас…
— Включете го — отвърна Мейхю и намести слушалките на главата си.
На видео-екрана изплува разтревоженото лице на човек, с когото Майлс не би желал да разговаря. Въздъхна и се приготви за неприятен диалог.
— Милорд! — извика лейтенант Крой. — Сержант Ботари с вас ли е?
— В момента не е в залата — отвърна Майлс. Сержантът беше в товарния отсек и двамата с Даум вече се бяха заели със стабилизирането на товара. — Защо?
— Кой е при вас?
— Само офицер-пилотът Мейхю. — Майлс откри, че изведнъж му е станало трудно да диша.
— Милорд — отпусна се мъничко лицето на лейтенант Крой. — Не бихте могли да знаете това, което ще ви кажа… Но бордният инженер, който сте наели за полета, е дезертьор от Имперската армия. Налага се незабавно да се върнете на стартовата площадка и под някакъв претекст да го изведете от кораба си. Вземете със себе си и сержанта, защото този човек е опасен. Долу ще ви чака полицейски патрул… — Очите на Крой за миг се отместиха встрани: — Има и още нещо… Какво, по дяволите, сте говорили с някой си Тав Калун? Връхлетя тук, в посолството, и настоява за спешна среща с посланика!
Очите на Мейхю се разшириха, от устата на Майлс излетя болезнено пъшкане. Тахикардия — така май се наричаше това състояние… Възможно ли е един седемнадесетгодишен младеж да получи инфаркт?
— Лейтенант Крой — окопити се светкавично той. — Има някакви смущения по трасето, не ви чух… Бихте ли повторили? — Стрелна с поглед Мейхю и пилотът кимна по посока на един капак в контролния панел. Крой започна да повтаря посланието си, а Майлс издърпа капака и с недоумение се втренчи в купчината разноцветни кабели под него. От паниката му прилоша, имаше чувството, че всеки миг ще припадне.
— Все още не мога да ви чуя, сър — извика в микрофона той. — Ей сега ще оправя нещата… О, по дяволите! — Пръстите му рязко дръпнаха няколко разноцветни жички и екранът се изпълни със ситни снежинки. Лицето на Крой изчезна.
— Пълен напред, Ард! — извика Майлс.
Пилотът това и чакаше. Натисна лоста за управление и колонията Бета стремително започна да се отдалечава.
Майлс усети огромна тежест в главата си, тялото му сякаш се наля с разтопено олово. Ускорението беше страхотно. Пред очите му се появиха разноцветни кръгове и той тежко се отпусна в креслото до пилота. Имаше чувството, че по тялото му пробягват безброй насекоми.
Мейхю тревожно го погледна, после на лицето му се разля усмивка.
— Беше крайно време да те хване питието — промърмори той и прещрака някакъв ключ пред себе си. — Сержант Ботари? Елате в командната зала, ако обичате… Вашият господар има нужда от помощта ви. — Усмивката му стана подигравателна, а Майлс си спомни всички обидни епитети, с които преди три дни беше засипвал бедния Мейхю…
На вратата се появиха Ботари и Елена.
— …и всичко е потънало в мръсотия — довършваше някаква своя фраза момичето. — Вратата на лекарския кабинет беше толкова мазна, че се изплъзна от… — Ботари й направи знак да мълчи, очите му опипаха сгърчената фигура на Майлс и заплашително се извърнаха към Мейхю.