— Елена, Ард — промълви тихо, но решително той. — Излезте в коридора и чакайте да ви повикам!
Те се подчиниха с озадачени лица.
Майлс бавно се приближи до борд-инженера. Как се прави сърдечна трансплантация на тъмно и без упойка, запита се мрачно той. Навлажни устни и започна:
— Нямаме избор, Баз. Трябва да завземем кораба им, при това веднага. Най-лесно ще го сторим като използваме совалката. Онези на борда ще мислят, че техните хора се връщат обратно и няма да бъдат нащрек. Ще изпратя сержанта и Даум да завземат командната им зала още преди да са изпратили сигнал за бедствие. Другата зала от жизнено значение за нас е техническата, с всичките системи за движение.
Джесек извърна глава, сякаш пронизан от остра болка.
— Ясно е, че ти ще свършиш тази работа — продължи неумолимо Майлс. — В подкрепа ще ти дам Елена…
Инженерът извърна глава да го погледне, лицето му изглеждаше още по-отчаяно.
— О, не! — изстена той.
— Мейхю и аз ще останем на пост в състояние на безтегловност и ще се погрижим да парализираме всичко, което мърда. След тридесет минути всичко ще приключи, независимо на чия страна ще бъде победата…
— Не мога! — отчаяно прошепна Джесек.
— Виж какво, не само ти си уплашен — погледна го със състрадание Майлс. — Аз самият умирам от ужас!
— Нямаш вид на човек, който умира от ужас — изкриви уста Джесек. — Нямаше такъв вид дори когато онази наемническа свиня те тръшна на пода. Изглеждаше просто ядосан…
— От инерцията беше — поясни Майлс. — Политнах напред и се ядосах от унизителното падане. Всичко беше въпрос на равновесие, но аз не можех да се спра… Няма да се спра и сега!
Инженерът отново поклати глава.
— Не мога! Опитах се, но не мога!
Думите с мъка излетяха през стиснатите му зъби.
Майлс едва се удържа да не изругае. В главата му се блъскаха заплахи и обиди, но знаеше, че не това е начина. Страхът не се лекува със заплахи.
— Мобилизирам те! — изведнъж отсече той.
— Какво?
— Вземам те… конфискувам те! Мобилизирам всичко, което притежаваш, включително професионалните ти умения! Просто защото сме в състояние на война. Зная, че това е незаконно, но ти така и така имаш смъртна присъда… Отпусни се на колене и сложи ръката си между дланите ми!
— Ти не можеш да сториш това! — смаяно зяпна Джесек. — Никой… Никой освен упълномощен лично от Императора офицер няма право да взема клетва за вярност и подчинение… Освен това аз вече се заклех да му служа при производството ми в офицерски чин, за втори път когато… — Стисна устни и изречението му остана недовършено.
— Такова право има всеки граф или негов наследник! — отсече Майлс. — Приемам факта, че си дал клетва за вярност на Грегор и затова малко ще променим текста…
— Не можеш да… — Джесек се стегна, на лицето му се изписа гняв. — За какъв се мислиш, по дяволите? Кой си ти?
— Нямам намерение да ти давам обяснения! Но все пак ще ти кажа, че съм васал на Грегър Ворбара и имам пълното право да те мобилизирам в армията и да те взема под своя закрила. Което възнамерявам да сторя веднага, тъй като страшно много бързам! Подробностите ще оставим за после…
— Ти си луд! Какво си въобразяваш, че ще постигнеш?
Да ти отвлека вниманието, каза си Майлс. И вече го правя.
— Може и да съм луд, но съм ВОР! — натъртено рече той. — Хайде, на колене!
Инженерът се подчини, в очите му се четеше пълно смайване. Майлс хвана ръката му и започна:
— Повтаряй след мен: Аз, Базил Джесек, заявявам, че съм дал клетва за вярност на Грегър Ворбара, но приемам да служа под ръководството на този… — Ботари ще ми извие врата, ако наруша правилата на сигурността, въздъхна Майлс, тръсна глава и продължи: — … На този луд с титлата ВОР и се заклевам да му бъда верен до смъртта или освобождението си…
Джесек приличаше на човек под дълбока хипноза. Гледаше в очите на Майлс и повтаряше клетвата дума по дума.
— Аз… — започна отново Майлс. — Всъщност, по-добре да прескоча някои подробности… Аз — васал на император Грегър Ворбара, приемам твоята клетва за вярност и те вземам под своя протекция в качеството си на рицар-закрилник… Това е. Вече имаш съмнителната привилегия да изпълняваш заповедите ми буквално и да се обръщаш към мен с „милорд“. Засега се въздържай да го правиш пред Ботари, първо искам да го запозная със ситуацията… О, и още нещо…
Инженерът замаяно го погледна.
— Можеш да се чувстваш у дома си, каквото и да разбираш под това понятие…
Джесек разтърси глава и бавно се изправи.
— Всичко това истинско ли беше?
— Разбира се. Само дето не беше съвсем редовно… Но доколкото съм запознат с военната история, клетвата ни е максимално близко до оригинала…