— ТОВА — поправи го Мейхю и обърна по гръб безчувственото тяло на хермафродита. Пред очите им се разкри лице с правилни черти, което би могло да принадлежи както на красив мъж, така и на войнствена жена. Върху челото бяха залепнали влажни кестеняви кичури. — Съдейки по акцента, бетианец…
— Нормално — кимна Майлс, простена и неволно потърси опората на стената. Пред очите му се появиха разноцветни кръгове, дробовете му се гърчеха от липса на кислород. Парализиращият лъч съвсем не беше толкова невинен, колкото го считаха… — Мисля, че… Мисля, че е по-добре да продължим… — Видя протегната ръка на Мейхю и с благодарност се облегна на нея.
Провериха още десетина помещения, но не откриха никой. После видяха две сгърчени тела на пода, пред широка врата, която по всяка вероятност водеше към командната зала. Край тях спокойно стояха Ботари и Даум.
— Борд-инженерът докладва за успешно елиминиране на четирима — видя го Ботари. — С тези тук общата цифра става седем.
— Ние също парализирахме четирима — отвърна с дрезгав глас Майлс. — Не можеш ли да провериш в компютрите им колко са били?
— Вече е сторено, милорд — видимо се отпусна Ботари. — По всичко личи, че корабът е наш…
— Отлично — въздъхна Майлс и побърза да седне в близкото кресло. Вдигна ръка и неволно опипа подпухналите си устни.
— Добре ли си, милорд? — присви очи Ботари.
— Поех част от енергията на станъра, но ще се оправя — отвърна Майлс и направи усилие да се концентрира. — Трябва да затворим тези типове на сигурно място преди да са се свестили…
Лицето на Ботари окаменя.
— В количествено отношение ни превишават точно три пъти, милорд — хладно процеди той. — Имат добра военна и техническа подготовка, което означава, че е дяволски опасно да ги държим като пленници!
Майлс рязко вдигна глава.
— Няма да предприемаш нищо без моя заповед! — бавно и отчетливо рече той. — Все ще измислим нещо…
— Че какво ще измислиш? — усмихна се Мейхю. — Дай да ги натикаме на стартовата площадка и да отворим люковете! — Шегата му беше посрещната с мълчание, на лицето му се изписа неудобство.
Майлс се изправи на крака.
— Веднага след като ги затворим ще трябва да потегляме. Озеранците положително ще потърсят изчезналия си кораб, дори и без сигнал за бедствие. Ще се спуснем долу, може би хората на майор Даум ще ни отърват от пленниците…
Кимна по посока на Даум, който неопределено сви рамене, после тръгна към залата за техническо оборудване. Краката му се подгъваха като гумени.
Веднага забеляза празното място на стената там, където трябваше да бъде комплекта за първа помощ. Очите му трескаво обиколиха инженерната зала, сърцето му потръпна от страх за Елена. Без съмнение Ботари щеше да докладва за загубите, ако имаше такива, но все пак… А, ето я там! За негова радост момичето не беше обект на превръзката, а помагаше на Джесек.
Отпуснат на работното кресло пред мониторите, Баз Джесек беше протегнал ръка, а Елена мажеше с някакъв мехлем изгорената кожа, малко под рамото. Борд-инженерът я гледаше с благодарност, на устните му играеше усмивка.
Видя Майлс и усмивката му се разшири. За голямо неудоволствие на Елена, която тъкмо се канеше да бинтова ръката му, Джесек скочи на крака и възнагради младежа с отдаване на чест по бараярски.
— Инженерната зала е сигурна, милорд — докладва той, после изведнъж се изкикоти. Пристъп на конвулсивна истерия, съобрази Майлс. Елена бутна инженера обратно в стола, това предизвика истински взрив от кикотене.
— Как се чувстваш след бойното кръщение? — попита той, уловил погледа на блестящите й очи. — Като гледам, не всичко е минало гладко…
— Имахме късмет да не срещнем никого по пътя си — започна тя. — Изненадахме ги точно като излизаха. Двама парализирахме на място, но третият успя да се скрие зад онези проводници там… — Главата й кимна към ъгъла на залата: — …на всичкото отгоре беше въоръжен с плазмен лък… После тази жена се нахвърли отгоре ми — ръката й махна по посока на фигурата в сиво-бяла униформа, сгърчена на пода. — И вероятно именно това ми спаси живота, защото онзи с плазмата не посмя да стреля докато ние се борехме за моя станър… — На устните й се появи усмивка, очите й одобрително пробягаха по лицето на Джесек: — Баз го повали в нокаут, а после ми помогна да парализирам и жената… Беше доста рисковано да използва станър срещу плазмен лък, но се справи. Оня все пак успя да го парне мъничко… Не мисля, че някой от нас би се справил по-добре, нали?