Майлс слушаше и бавно се разхождаше из помещението, опитвайки се да възстанови картината на битката. Побутна с крак захвърления на пода плазмен лък и помисли за своите съперници — някакъв подпухнал пияница и две спящи жени… Прогони завистта с тръсване на глава и замислено отговори:
— Не. Аз например бих използвал своя плазмен лък за да прегоря веригите на онзи полюлей, с надеждата, че ще се стовари върху главата му. А после, ако не е напълно премазан, бих го парализирал със станъра…
— А! — объркано го погледна Елена.
Усмивката на Джесек започна да се стопява.
— Никога не бих се сетил за това — промърмори той.
На Майлс изведнъж му се прииска да се ритне в задника. Господи, какъв командир съм аз, запита се той. Вместо да похваля човека за проявата на кураж, гледам да го унижа! И това ако не е глупост! Поклати глава и побърза да се поправи:
— Това беше само предположение, едва ли бих направил подобно нещо, при това под прицела на противника… Много лесно е да обмислят варианти когато всичко вече е свършено. Господин Джесек, справил си се изключително добре!
Лицето на Баз възвърна нормалния си вид, най-накрая освободило се от идиотската възбуда.
— Благодаря, милорд — изправи гръб той. Елена пристъпи да огледа неподвижното тяло на наемника и той моментално се възползва, за да добави:
— Но откъде си знаел, по дяволите? Как разбра, че аз мога да… Честно казано, изобщо не съм мислил, че отново ще вляза в бой! — Гледаше младежа с някакво дълбоко преклонение, като оракул или ясновидец…
— Аз знам всичко — усмихна се Майлс. — Още като те зърнах, бях сигурен в теб… Ти си боец до мозъка на костите, а това означава далеч повече от слагането на глупавата сричка „Вор“ пред името…
— Аз пък винаги съм мислил, че съм пълен боклук — откровено промълви Джесек и удивено поклати глава: — А сега се оказва, че…
— Оказва се, че си ми дясната ръка — както трябва да бъде — отвърна Майлс. — Предстои ни още много работа, но най-напред трябва да натикаме тези типове в собствения им трюм, а после ще решим какво да ги правим… Раната ти сериозна ли е? Защото на теб разчитам да раздвижиш този кораб…
— Използват някои доста модерни системи — огледа се Джесек, в очите му се появи колебание. После въздъхна и се обърна към Майлс: — Ще се справя, милорд!
Младежът отвърна с важно кимване — така, както го правеше баща му след заседание на Генералния щаб. Чувстваше се ужасно глупаво в ролята на мъдър военачалник, но ефект очевидно имаше, тъй като Джесек се стегна, стана на крака и започна първоначалния оглед на съоръженията.
Майлс се насочи към вратата и от прага повтори инструкциите си по отношение на пленниците. Елена внимателно го изслуша, после рязко вдигна глава:
— А как мина ТВОЕТО бойно кръщение?
— Като по учебник — усмихна се той. — Между другото, нададохте ли бойни викове, когато се втурнахте през вратата?
— Разбира се — примигна объркано тя. — Защо?
— Работя върху една теория — промърмори той, шеговито се поклони и излезе.
Коридорът, който водеше към площадката за стиковане на совалката беше пуст, тишината се нарушаваше единствено от шепота на системата за циркулация на въздуха. Майлс го прекоси и влезе в полутъмната кабина на транспортното корабче. Изкуствената гравитация на палубата изчезна и той се понесе във въздуха. Пилот-офицерът на наемниците беше там, където го бяха оставили, главата и крайниците му странно се полюшваха, пристегнати от въжетата.
На път за насам изчисляваше как и след пробуждането на пилота да го държи под контрол, но сега, видял лицето му, бързо забрави всичко. Очите на наемника бяха извърнати с бялото нагоре, челюстта му висеше, кожата на лицето му беше на червени петна, обезпокоително гореща под предпазливите пръсти на Майлс. Ръцете му пък бяха восъчни и леденостудени, с посинели нокти. Пулсът му беше бърз и неравен.
Изпаднал в паника, Майлс заби нокти във възлите на въжето, после извади ножа си и го преряза. Потупа го по страните, внимавайки да не докосва кървавата рана на мястото на имплантацията, но човекът продължаваше да е в несвяст. После тялото му изведнъж се стегна и започна да се разтърсва от конвулсии, откъсна се от креслото и полетя във въздуха. Майлс светкавично се наведе и изруга. Очите му трескаво потърсиха пакета с медикаменти за първа помощ на стената. Трябва на всяка цена да го свестя, стисна зъби той. А ако не успея, ще повикам Ботари, който умее тази работа…
Успя да улови тялото и го издърпа през отворения люк. Но тук задейства гравитацията на кораба и пилот-офицера изведнъж стана непоносимо тежък. Майлс направи опит да го сложи на гърба си, но веднага си даде сметка, че костите му едва ли ще издържат. Въпреки това направи няколко олюляващи се крачки, после реши да го тегли за раменете. Усилията му бяха прекратени от новата серия силни конвулсии на пилота. Пусна го на пода и хукна да търси медицинския комплект, който включваше и антигравитационна носилка. През цялото време проклинаше, в очите му се появиха сълзи на безсилен гняв.