Трябваше му известно време, за да открие носилката. Забави се още малко, опитвайки се да се свърже с Ботари по интеркома и да му нареди да се яви в медицинския пункт. После грабна носилката и се затича обратно.
Но когато се добра до люка, пилот-офицерът вече не дишаше. Лицето му беше станало восъчнобяло като ръцете, устните — синкави като ноктите, а засъхналата кръв приличаше на драскулка с цветен тебешир.
Пръстите му станаха тромави и трудноподвижни, но все пак успяха да включат животоспасяващата система към наемника (отказваше да го нарече „трупа на наемника“), тялото му бавно заплува във въздуха. Ботари се появи в медицинския пункт в момента, в който Майлс спускаше тялото на масата за прегледи и освобождаваше системата.
— Какво е състоянието му, сержант? — нервно запита младежът.
— Мъртъв е — кратко отвърна Ботари, хвърлил бегъл поглед към неподвижното тяло.
— Още не е, по дяволите! — изкрещя Майлс. — Трябва да направим нещо, за да го съживим! Сърдечни стимуланти, масажи, крионеза! Успя ли да откриеш лекар?
— Да, но все още е под влиянието на парализата.
Майлс отново изруга, после започна да отваря шкафове и чекмеджета. Търсеше познати лекарства, но бързо разбра, че в здравния пункт на наемниците цари пълна бъркотия. Етикетите върху различните опаковки едва ли отговаряха на съдържанието в тях…
— Излишно е, милорд — промърмори Ботари, който внимателно го наблюдаваше. — Тук е нужен хирург. Тоя тип е получил удар.
Майлс се залюля на пети, най-сетне разбрал какво е истинското състояние на нещата. Представи си ясно тънките като косъм жички, които излизаха от мозъка и се свързваха със сърцето посредством главната артерия. Прекъсването им водеше до нарушен сърдечен ритъм, вените и артериите се задръстваха от съсиреци, после настъпваше неизбежното…
Дали този малък лекарски кабинет е оборудван с камера за крионеза, запита се той. Обиколи помещението, после започна да отваря съседните врати. Процесът на замразяване трябва да започне незабавно, в противен случай нищо не може да предотврати мозъчната смърт! Без значение беше фактът, че той самият има съвсем бегла представа как се подготвя пациента за замразяване, как се работи с оборудването, как…
Ето, това трябва да бъде! Пред очите му проблесна метална камера, поставена върху плаващ панел. Приличаше на батискаф за изследвания на морското дъно. Майлс пристъпи към нея, сърцето му се беше качило в гърлото. Оказа се, че захранващият блок е празен, индикаторите на бидоните с газ сочеха нула, а компютъра за контрол беше разглобен на съставните си части. Безнадеждна работа!
Ботари беше заел стойка „свободно“ и спокойно очакваше заповеди.
— Нуждаеш ли се от нещо друго, милорд? Бих искал лично да надзиравам проверката на плененото оръжие… — Очите му гледаха трупа напълно равнодушно.
— Да… Всъщност не… — Майлс започна да обикаля около масата, очите му бяха привлечеш! от тъмното петно върху дясното слепоочие на пилота. — Какво направи с имплантацията му?
Ботари изненадано го погледна, после започна да рови из джобовете си.
— У мен е, милорд…
Майлс протегна ръка за смачкания сребрист кръг. Тежеше не повече от обикновено копче, човек трудно би могъл да допусне, че във вътрешността му са вместени стотици километри вирални проводници.
Ботари внимателно го наблюдаваше, лицето му леко се навъси.
— Една жертва при операция от тоя род е съвсем прилично постижение, милорд — промълви той. — Смъртта на този човек спаси живота на доста от останалите, включително и на някои от нас…
— Ще го имам предвид когато трябва да обясня на татко защо сме изтезавали до смърт един от своите пленници — хладно отвърна Майлс.
Ботари въздъхна и замълча. След няколко секунди повтори настояването си да се включи в търсенето и проверката на оръжието. Майлс уморено кимна с глава:
— Върви, след малко ще дойда и аз…
Остана известно време в кабинета, очите му старателно избягваха неподвижното тяло на масата. После, подчинявайки се на непонятен импулс, напълни малък съд с вода, намери парцалче и започна да почиства засъхналата кръв от лицето на наемника.
Ето го ужаса, свързан с ликвидирането на свидетели, помисли си той. Бях чел за него, но не го познавах… И предпочитам да не бях го опознал…