Извади кинжала, подравни стърчащите на всички страни жички, после внимателно притисна имплантацията към раната в слепоочието на пилота. Дълго време остана замислен над трупа, от това състояние го извади Даум, който дойде да получи някои неотложни заповеди. Имаше чувството, че разумът го напуска, логиката потъва в мрачна бездна, а след това идва ред на тишината. Тежка, ненарушавана от нищо тишина…
ДЕСЕТА ГЛАВА
Майлс побутна ранения капитан с нервопарализиращия пистолет и му направи знак да върви към медицинския пункт. Смъртоносното оръжие му се струваше невероятно леко, такава вещ би трябвало да има тежест за авторитет — като рицарски меч. Нима отнемането на човешки живот се постига с толкова малко усилия? Нима не трябва да има поне минимално напрежение на мускулите?
Далеч по-добре би се чувствал със станър, но Ботари настоя за пистолета, поне докато завършат разместването на пленниците. „Спестява евентуалните спорове“, поясни лаконично той.
Нещастният капитан Аусън съвсем не изглеждаше настроен за спорове с двете си счупени ръце и подут до неузнаваемост нос. Но котешкото напрежение и преценяващите погледи на първия му помощник — бетианският хермафродит Торн, накара Майлс да приеме без възражение съвета на Ботари.
Откри сержанта в здравния пункт, облегнат на стената с престорена небрежност. Лекарката на наемниците се подготвяше за поредния пациент, лицето й беше уморено. Майлс умишлено остави капитан Аусън за накрая, много му се искаше да изчака наместването на счупените ръце и сам да измисли позата, в която да ги обездвижат…
Торн седна до масата и лекарката се зае да шие разцепената му вежда. После му направи една инжекция срещу мигрената, предизвикана от действието на станъра. Офицерът тръсна глава, насочи очи към Майлс и попита:
— Кои сте вие, по дяволите?
Майлс нагласи устни в нещо, което би трябвало да наподобява загадъчна усмивка.
— Какво ще правите с нас? — настоя Торн.
Добър въпрос, въздъхна в себе си Майлс. Току-що се бе завърнал от склад №4, където завари първата група пленници усърдно да работи върху междинната стена. Ако се беше забавил с още десет минути, те положително щяха да са на свобода. Затова не възрази на предложението на Ботари да бъдат отново парализирани, след което да ги прехвърлят на „Ариел“. А тук откри, че борд-инженерката и помощничките й почти бяха успели да се справят с електронните ключалки на килиите си. Парализираха и тях, в душата му се помръдна черно отчаяние.
Ботари е прав: положението наистина става критично. Не можеше да държи упоени тези хора прекалено дълго, натъпкани като сардели в килиите. Една седмица в това състояние ще се отрази фатално на здравето им. А и хората на Майлс се намираха в опасност. Бяха прекалено малко на брой, за да осъществяват поддръжката на двата кораба, като едновременно с това дават наряд двадесет и четири часа в денонощието. Скоро умората ще ги надвие, а това означава, че рано или късно някой от тях ще допусне фатална грешка. В жестокото решение, което предлага Ботари, наистина има логика, въздъхна той. Очите му попаднаха на безжизненото тяло на пилота, покрито с чаршаф в ъгъла на кабинета, душата му се сви. Не! Не може да допусне нови жертви! Потисна паниката си и тръсна глава.
— Вероятно ще направя голяма услуга на адмирал Озер, ако ви изхвърля навън и ви пратя да си вървите у дома — рече той. — Нима всички са като вас?
— Озеранците са свободна коалиция от наемници — отвърна с каменно лице Торн. — Повечето капитани са и собственици на корабите.
Майлс пусна една ругатня, истински изненадан.
— Но това означава, че нямате общо командване, а сте просто един шибан комитет…
Очите му не се отделяха от лицето на Аусън. Болкоуспокоителната инжекция вече оказваше въздействие и едрият мъж най-сетне започна да забравя за израненото си тяло. Вдигна глава и хвърли един гневен поглед към Майлс.
— На теб ли е дал клетва екипажа, или директно на адмирал Озер? — попита Майлс.
— Каква клетва? — изръмжа гигантът. — Подписал съм договори с всички, които се намират на моя кораб, ако това имате предвид… — Очите му мрачно изгледаха Торн, който презрително се намръщи.
— На МОЯ кораб — поправи го Майлс. Устата на Аусън се разтегна в заплашителна гримаса, очите му се преместиха върху нервопаралитичната капсула в скута на младежа и той, точно според прогнозата на Ботари, предпочете да замълчи. Лекарката постави ръката на капитана между две метални шини и започна да я обработва с електронния уред за наместване на костите. Аусън пребледня, желанието му за спор се стопи изцяло, а Майлс го погледна с лек пристъп на състрадание.