— Без съмнение вие сте най-жалкото изключение от представата ми за бойци — издекламира младежът и се огледа за съответната реакция. Устните на Ботари иронично се разкривиха, но той не му обърна внимание. — Цяло чудо е, че все още сте живи… Май много внимателно сте подбирали противниците си, а? — Потърка корема си, който все още го наболяваше от ударите на Аусън и сви рамене: — Е, все някога трябваше да попаднете на когото трябва…
Аусън почервеня и отмести очи.
— Просто искахме да се пораздвижим — промърмори той. — Вече цяла шибана ГОДИНА бездействаме при тази блокада!
— Да се пораздвижим, как не! — промърмори с отвращение в гласа Тори.
СЕГА ВЕЧЕ СТЕ МИ В РЪЧИЧКИТЕ!, въздъхна доволно Майлс. Желанието да отмъсти на капитана се изпари, отстъпило място на далеч по-вълнуващи възможности. Очите му заплашително огледаха фигурата на Аусън.
— От колко време не сте били обект на Генерална полетна инспекция? — сухо попита той.
Аусън имаше вид на човек, който твърде късно се сеща, че би трябвало да ограничи разговора до имена, длъжности и серийни номера. Вместо него отговори Торн.
— От година и половина — рече той.
Майлс пусна една сочна ругатня, брадичката му заплашително се вирна:
— Мисля, че това надминава всякакви граници! — изръмжа той. — Пригответе се за незабавна инспекция!
Ботари запази безизразното си изражение по наистина забележителен начин, но Майлс усещаше как дълбае с очи между лопатките му и сякаш иска да попита: КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СИ НАМИСЛИЛ?! Нарочно не се обърна, очите му продължаваха да са заковани в лицето на Аусън.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — изръмжа гигантът, сякаш като ехо на неизказаното недоумение на Ботари. — Кой си ти? Бях сигурен, че си обикновен контрабандист, още повече, че в първия момент не оказа никаква съпротива… Готов съм да се закълна, че… — Скочи на крака, капсулата в ръцете на Ботари заплашително се насочи в гърдите му. — Ти си обикновен контрабандист, да те вземат мътните! Не бих сбъркал чак дотам, че… Кой инспектор ще тръгне да лети с развалина като твоята? Какво искаш да прекараш, по дяволите?
— Военни съветници — хладно го осведоми Майлс. Почти физически усети как думите му пробиват дупки в главите на капитана и лейтенанта му. Сега само трябваше да поддържа огъня.
Започна инспекцията в медицинския пункт, просто защото тук се чувстваше на сигурна почва. Под дулото на нервопаралитичния пистолет лекарката побърза да извади списъка на наличността, после се зае да отваря различните шкафове и чекмеджета. Майлс насочи вниманието си към лекарствата, които имаха наркотичен ефект и бързо откри няколко значителни липси.
После дойде ред на оборудването. Майлс изгаряше от желание да започне с камерата за криогенеза, но артистичността му взе връх и тя беше оставена за десерт. Пропуски имаше достатъчно. Част от пиперливите изрази на дядо му, съответно редактирани, накараха лицето на лекарката да стане бяло като тебешир доста преди да стигнат до десерта.
— Колко време тази камера е била извън строя, офицер? — попита Майлс.
— Шест месеца — промърмори жената, забеляза многозначително вдигнатите вежди на Майлс и побърза да се защити: — Инженерът по ремонтите непрекъснато повтаряше, че ще се заеме с нея…
— А вие нито веднъж не го подсетихте, така ли? Защо не се обърнахте за съдействие към висшестоящите офицери?
— Имахме много време… Не сме използвали това…
— За тези шест месеца вашият капитан нито веднъж не направи вътрешна проверка, така ли?
— Точно така, сър.
Майлс хвърли леден поглед към Аусън и Торн, после бавно се приближи до покритото с чаршаф тяло.
— Но времето не стигна на вашия пилот…
— Как умря той? — остро попита Торн.
— Смело, като истински воин — направи се че не разбира въпроса Майлс. Ужасно, като животно в скотобойна, призна вътрешно той. Това, естествено, не трябваше да става достояние на тези двамата. — Съжалявам…
Лекарката гледаше Торн, в очите й се четеше ужас.
— Камерата за криогенеза нямаше да му помогне, Села — меко поясни Торн. — Тя е безсилна срещу нервопаралитичен изстрел в главата…
— Но следващата жертва може да получи други рани — побърза да се намеси Майлс, изключително доволен от факта, че наблюдателният лейтенант предлага своя теория за смъртта на пилота. Изпита огромно облекчение, тъй като нямаше да се наложи да обвинява лекарката за нещо, което не е извършила.
— По-късно днес ще ви изпратя инженера по поддръжката — продължи той. — До утре цялото оборудване трябва да е в ред. Междувременно можете да започнете подреждането на помещението. Искам да го видя като истински лазарет, а не като гримьорна на кабаретна звезда. Ясно ли е, офицер? — Гласът му премина в шепот, остър като плющенето на камшик.