— Нали ти казах — промърмори приглушено Торн, а Аусън само изсумтя.
Преди да се заемат с техническата част, Майлс дръпна настрана Баз.
— Ти си командор Базил Джесек, главен инженер на наемния флот от Дендарии. Ти си груб и безкомпромисен, ядеш за закуска разни мърляви инженери по поддръжката. И си ПОТРЕСЕН от състоянието, в което намираш този хубав кораб…
— Доколкото успях да разбера, състоянието му не е чак толкова лошо — отбеляза Баз. — Доста по-добро от това, което би останало след моята намеса… Системите са нови, дори нямам представа как функционират. Екипажът е по-опитен от мен, веднага ще разберат, че съм пълен дилетант!
— Няма — успокои го Майлс. — Просто не трябва да забравяш, че въпросите задаваш ти, а те са длъжни да отговарят… Хъмкай и се мръщи, това ще бъде достатъчно. Нима никога не си имал някой гаден началник, когото всички са мразели, но винаги се е оказвал прав?
— Имах един — въздъхна от неприятния спомен Баз. — Лейтенант Тарски. Беше такъв мръсник, че сериозно се бяхме замислили да го отровим!… Само дето нищо не направихме…
— Чудесно. Имитирай го!
— Няма да ми повярват… Та аз нямам дори пура…
Майлс се замисли, после се обърна и изчезна през вратата. Миг по-късно се появи, обратно, в ръката му имаше кутия тънки пури с мундщук, които бяха конфискували от кабините на екипажа.
— Ама аз не пуша — разтревожи се не на шега Баз.
— Само ще я дъвчеш — успокои го Майлс. — По-добре не я пали, защото един Господ знае какво е смесено с тютюна.
— Хей, имахме една идея да отровим стария Тарски, която може да ти хареса…
— Хубаво — нетърпеливо го побутна пред себе си Майлс. — Ти си един стар мръсник, който трови въздуха около себе си и не признава отговора „не знам“! — Въздъхна и хвърли последния си коз: — След като аз мога да го направя, значи и ти можеш!
Баз забави крачка, изправи гръб и отхапа върха на пурата. Изплю смело мундщука на палубата и внимателно го огледа.
— Веднъж се подхлъзнах на една подобна гадост и замалко не си счупих врата. Тарски! Много добре!
Стисна пурата между зъбите си, направи кръвожадна физиономия и решително закрачи към входа на инженерния отсек.
Събрал всички наемници в съвещателната зала на кораба, Майлс важно крачеше напред-назад по малкия подиум. Ботари, Елена, Джесек и Даум, разделени по двойки, охраняваха двете врати.
— Името ми е Майлс Нейсмит и съм представител на Свободния наемнически флот на Дендарии — започна той.
— За пръв път чувам за такъв флот! — извика един смел негодник откъм средата на залата.
— Ако беше за втори, в Отдела за сигурност щяха да падат глави! — хладно се усмихна Майлс. — Ние не пускаме обяви, а наемаме хората си само с индивидуални покани. — Очите му бързо пробягаха по присъстващите: — Честно казано това, което открихме тук досега, едва ли би дало повод на някой от вас да получи покана от Свободния флот…
Аусън, Тори и главният инженер, изтощени от четиринадесет часа тежки проверки на системи, оръжия, базови данни и енергийни източници, почти не реагираха на обидата. Само Аусън отправи един злобен и уморен поглед към младежа.
Майлс продължаваше да крачи напред-назад, от цялата му фигура бликаше енергия.
— Обикновено избягваме да набираме доброволци директно, особено на хора с вашите качества. А след вчерашното представление лично аз съм склонен да освободя абсолютно целия екипаж на този кораб и да го заменя с нов… — Обходи присъстващите със заплашителен поглед, със задоволство установи, че повечето от наемниците изглеждаха смутени и несигурни. Добре, да вървим напред!, заповяда си той. — Но за вашия живот се застъпи един боец, с когото едва ли бихте могли да се сравнявате… — Погледна по посока на Елена, която, предварително подготвена, вирна брадичка и застана мирно, очевидно горда от благородната си постъпка.
Честно казано, тя със сигурност би натикала капитан Аусън в една от изходните камери, след което би изтеглила въздуха от нея. Но Майлс реши да й възложи ролята на „Командор Елена Ботари — мой заместник и инструктор по бойни изкуства без употребата на оръжие“, тъй като му хрумна да разиграе психологическия етюд на „лошия и добрия“…
— …приех да направим един експеримент и за да ви стане пределно ясно какво е положението ще добавя, че иззех договорите ви от бившия капитан Аусън…
В залата се разнесе гневно шушукане. Двама от наемниците се надигнаха от местата си — един наистина опасен пример. За щастие се поколебаха достатъчно дълго, сякаш не знаеха кого да стиснат за гушата — Майлс, или капитан Аусън. Преди примерът им да бъде последван от останалите, Ботари вдигна нервопаралитичния си пистолет и го насочи към групата, на устните му се появи зловеща усмивка, а светлите му очи се превърнаха в две бучки лед.