Пропуснали удобния момент, наемниците бързо се укротиха. Онези, които бяха започнали да се надигат, бавно се отпуснаха обратно, ръцете им увиснаха над коленете.
По дяволите, въздъхна в себе си Майлс. Кога ли ще мога да действам с подобен авторитет? Същността на номера се състоеше в това, че изобщо не е номер. Жестоката бруталност на Ботари просто можеше да се пипне с ръка!
Елена насочи своя нервопарализиращ пистолет към пленниците, очите й бяха широко отворени, ръцете й видимо трепереха. Това имаше ефект, тъй като наемниците започнаха да местят очи от баща й към нея, притеснението им видимо нарасна. Никой не е спокоен, когато смъртоносно оръжие се намира в треперещи ръце, помисли Майлс. Един от пленниците вдигна ръце с дланите нагоре, на лицето му се появи успокоителна усмивка. Елена изръмжа, усмивката бързо се стопи. Майлс повиши глас, за да преодолее смутения шепот в залата:
— Според законите на Дендарии, всички вие ще започнете от най-ниския чин — стажант-наемник. Това не е обидно, тъй като всеки дендариец, включително и аз самият, сме започнали оттам… Повишение ще се дава за доказани способности, демонстрирани лично пред мен. Благодарение на факта, че всеки от вас притежава известен опит, повишенията ще дойдат доста по-бързо от обикновено. Което, казано кратко и ясно, означава само едно: всеки от вас има шанса да стане капитан на кораба в рамките на броени седмици!
Шепотът се промени от бунтовен на замислен. А това означава, че току-що посяхме семето на раздора между командния състав и обикновените членове на екипажа, каза си Майлс. Почти се усмихна, отчел амбицията в очите на редовите наемници пред себе си. Торн и Аусън си размениха разтревожени погледи, което означаваше, че под краката им вече гори…
— Новата ви подготовка започва веднага. Ще се провежда на смени. Онези, които са свободни, ще дежурят на досегашните си постове. Въпроси?
Майлс замълча и затаи дъх. Цялата схема се държеше на върха на карфица, след миг щеше да разбере последиците…
— Какъв чин имате? — попита един наемник. Майлс реши да не губи гъвкавост.
— Засега ме наричайте господин Нейсмит — отвърна загадъчно той, предлагайки допълнителна храна за фантазията им.
— Но как ще знаем на кого да се подчиняваме? — възрази онзи, който пръв се обади след представянето. Майлс оголи зъби в заплашителна усмивка.
— Много лесно. Опитай се да не изпълниш някоя МОЯ заповед и ще видиш… — Пръстите му многозначително забарабаниха по кобура. — Предупреждавам, че дори за най-дребното неподчинение наказанието ще бъде смърт! — Изглежда успя да копира част от заплашителното поведение на Ботари, тъй като размирникът побърза да седне на мястото си без повече коментари.
Друг наемник вдигна ръка, лицето му беше сериозно като на ученик.
— Да, стажант Куин?
— Кога ще получим копия от дендарийския устав? — попита наемникът.
Сърцето на Майлс спря. Това изобщо не му мина през главата, макар че беше съвсем логично. Вживял се в ролята на врял и кипял командир, той съвсем забрави, че подчинените му не са длъжни да знаят всички устави наизуст. На устата му се появи пресилена усмивка, но отговорът му прозвуча бодро и оптимистично:
— Утре. Всеки ще получи по едно копие.
КОПИЕ ОТ КАКВО?! Е, ВСЕ ЩЕ ИЗМИСЛЯ НЕЩО…
В залата се възцари кратка тишина, после един от наемниците в дъното се надигна и попита:
— Предвиждат ли се застраховки по устава на Дендарии? Ще имаме ли право на платен отпуск?
— Ще получаваме ли премии? — обади се друг. — Каква ще бъде заплатата ни?
— Ще се запазят ли пенсионните ни схеми? — вметна трети. — Имате ли пенсионен анекс към новите договори?
Засипан от съвсем практически въпроси, Майлс изпита желанието да се обърне и избяга. Беше готов за недоверие и враждебност, дори за организиран въоръжен отпор… Но това?! Пред очите му изведнъж се появи маниакално видение: Ворталия Храбреца е опрял меча си в гърдите на Императора и иска полица за живот…
Преодоля объркването си и промърмори:
— Ще ви раздам съответната брошура… — Имаше бегла представа, че подобен род информация се съдържа в брошури. После тръсна глава и придаде на очите си ледено изражение:
— Съветвам ви да не разчитате на премии… Позволявам ви да живеете и на този етап това е напълно достатъчно! За всички привилегии ще трябва да се борите с вярност и упорит труд!
Очите му пробягаха по лицата на слушателите. Смущението в част от тях беше добре дошло. Останалите изразяваха съмнение и смайване, но най-вече объркване. Отлично. Дано се заемат да анализират дрънканиците му и да забравят каква е основната им задача — възвръщането на кораба си. Това състояние трябва да ги държи поне една седмица, въздъхна в себе си той. Една седмица и нито минута повече! После отговорността за тях ще поеме Даум… Но в лицата на пленниците имаше и нещо друго. Нещо, което в момента не беше в състояние да улови. Както и да е… Сега трябва да напусне сцената с необходимия авторитет и да ги задейства. След което ще проведе кратък разговор с Ботари.