За пръв път се запознаваше отблизо с военен устав и това му даде достатъчно храна за размисъл през нощните часове. В крайна сметка стигна до заключението, че всичко свързано с армията зависи от организацията. Да преместиш огромни количества от хора и оборудване на подходящо място, в подходящо време и при пълен порядък, да подчиниш този огромен механизъм на волята си и да го доведеш до победен край, изглеждаше далеч по-сложно от проявата на геройство на бойното поле. Добрата организация, а не войнската храброст, осигуряваше победата.
Спомни си една мисъл, която дядо му обичаше да повтаря: „ИНТЕНДАНТИТЕ СА СПЕЧЕЛИЛИ И ЗАГУБИЛИ ДАЛЕЧ ПОВЕЧЕ БИТКИ ОТ ВСИЧКИ ГЕНЕРАЛНИ ЩАБОВЕ, ВЗЕТИ ЗАЕДНО“… Тази мисъл обикновено предхождаше случката със собствения му интендант, доставил амуниция от погрешен калибър на обкръжената му армия. „Обесих го надолу с главата и го оставих да виси, но принц Хав ме накара да го сваля“, мърмореше със съжаление старецът. Майлс попипа кинжала на кръста си и с един замах отстрани пет екрана правила за боравене с плазмено оръжие, което беше излязло от употреба още преди няколко поколения.
В края на нощния цикъл очите му бяха зачервени, а по хлътналите му страни беше набола рядка брада. Но редакцията приключи и старият устав на Ботари се превърна в малка, стегната и напълно осъвременена брошура. Той я тръсна в ръцете на Елена, която щеше да я размножи и раздаде, после отиде да се измие и преоблече за новата среща със „своите наемници“.
— Свърших — промърмори доволно той. — Сега приличам ли ти на космически пират?
Елена само въздъхна.
По време на дневния цикъл направи всичко възможно присъствието му да бъде отбелязано навсякъде. Направи повторна инспекция на медпункта и одобри състоянието му с кратко ръмжене. Посети „занятията“ на групите, водени от Елена и Ботари. Направи всичко възможно да изглежда така, сякаш отбелязва поведението на всеки от „курсантите“ поотделно, но на практика всеки момент беше готов да заспи прав. Намери време и за кратък разговор с Мейхю, останал сам на борда на РГ-132. Осведоми го за последното развитие на събитията и го увери в чудотворните качества на новата си програма за манипулиране на пленниците. После накара Елена и Ботари да изпробват на практика някои правила от „Дендарийския устав“, които беше измислил сам.
Погребението на пилота на наемниците бе насрочено за следобеда, по корабно време. Майлс го използва като повод за нова, още по-задълбочена проверка на опрятността и личните вещи на хората, сякаш ги готвеше за истински парад. В името на тази цел навлече траурните дрехи, останали от погребението на дядо му, после накара Елена и Ботари да сторят същото. Блясъка на съвършено скроените роби рязко се различаваше от скромните сиво-бели униформи на наемниците.
Блед и мълчалив, Торн наблюдаваше подготовката със странно одобрение. Майлс, не по-малко блед от него, но в допълнение и смъртно изтощен, изпусна вътрешна въздишка на облекчение когато тялото на офицер-пилота най-сетне бе кремирано, а прахът му — разпръснат в космическото пространство. Церемонията се ръководеше от Аусън, тъй като самият Майлс си даваше ясна сметка докъде се простират артистичните му възможности.
Няколко минути по-късно се оттегли в кабината, която си беше избрал, повика Ботари и му каза, че иска да проучи истинските устави и правилници на озеранците. Но не успя да се концентрира, пред очите му пробягваха странни разноцветни светкавици. Легна на койката, но почивката отказваше да го навести. Реши да усъвършенства схемата за подчинение на пленниците, стана и започна да се разхожда из кабината, опитвайки се да улови всички уместни предложения, които се мяркаха в главата му и изчезваха без следа. От тези мъки го изтръгна Елена, почукала на вратата да му предложи кратка сводка за положението. Той бързо я отрупа с поне половин дузина идеи, после напрегнато попита:
— Как ти се струва, ще мине ли номера? Не съм сигурен в реакциите им, не зная дали ще приемат заповеди от едно хлапе…
— По всичко личи, че майор Даум е поел инициативата в това отношение — усмихна се Елена. — Май е повярвал всичко, което си му казал…
— Че какво съм му казал? — учуди се Майлс.
— За подмладяващата терапия, на която си се подложил.
— КАКВА терапия?!
— Той вярва, че си взел отпуск от Дендарии и си пристигнал на колонията Бета за процедури по подмладяване. Нали си му казал нещо подобно?