— Не, по дяволите! — изръмжа Майлс и започна да крачи напред-назад из кабината. — Казах му, че съм на лечение, като мислех, че ще има предвид това… — махна по посока на вдървените си крака и добави: — …надявайки се, че ще ги вземе за резултат от някакво раняване… Но подмладяваща терапия изобщо не съществува! Това са само слухове, останалото е просто добра здравна система, природосъобразен начин на живот и някои генетични предимства на бетианците…
— Ти може да си сигурен в това, но доста чужденци на Бета са убедени в обратното — отбеляза Елена: — Даум те мисли за много по-стар…
— Е, нека бъде така — въздъхна Майлс. — Сам е измислил тази версия, сам си вярва… Но Бел Торн едва ли споделя това мнение…
— Може би, но не го и оспорва — сви рамене Елена и на лицето й се появи лукава усмивка: — Според мен то идва тъкмо навреме, нали?
Майлс прокара пръсти през косата си, после разтърка брадясалите си бузи.
— Но Баз несъмнено ще разбере, че слуховете за подмладяването са пълни глупости. Трябва да го предупредим да си трае, тъй като тези слухове работят в моя полза. Какво ли си мисли за мен? Отдавна трябва да е разгадал цялата ни измама!
— О, Баз си има друга теория — отвърна Елена. — Страхувам се, че аз му я внуших… Татко е толкова наплашен от вземането на политически заложници, че предпочетох да го държа по-далеч от Баз…
— Правилно. А каква фантасмагория му предложи?
— Прав си като казваш, че хората вярват на това, което сами си измислят. Кълна ти се, че не съм му подхвърляла каквото и да било, просто мълчах и не му възразявах… Той знае, че си графски син, тъй като го закле за свой ординарец… Между другото, тази волност няма ли да ти донесе неприятности?
— Ще мисля за това когато му дойде времето — поклати глава Майлс. — Може и да не го доживеем… Той така и така не разбра точно на кой граф съм син…
— Но ти му стори добро и той го оцени… Мисли те за свой връстник. Баща ти, който и да е той, те е лишил от наследство и те е прокудил от Бараяр… — Обърка се за миг, срещнала учудения му поглед, после вирна брадичка и храбро завърши: — …не искал да те вижда повече!
— Ах, каква достоверна история… — проточи Майлс, прекрати разходката си и спря с лице към голата стена.
— Не бива да го виниш за нея…
— Подобно нещо и през ум не ми минава — усмихна й се той, после отново започна да крачи из кабината.
— Ти имаш по-малък брат, който е узурпирал правата ти на наследник…
Майлс неволно се усмихна:
— Охо, Баз е и романтик!…
— Не забравяй, че е изгнаник — тихо му напомни Елена. — Татко не го харесва, но не казва защо… — Млъкна и го погледна с очакване.
— Не знам, не ми е работа — отвърна Майлс.
— Но нали вече е дал клетва като твой подчинен?
— Добре де, моя работа е… — призна с неохота Майлс. — Но ми се искаше да е обратното. Причините ще трябва да научиш от самия Баз.
— Знаех, че така ще ми отговориш — усмихна се тя, странно доволна от отказа му.
— Как минаха заниманията по бойни изкуства? — заинтересува се той. — Надявам се, че си ги накарала да изплезят език…
— Почти — усмихна се тя. — Част от техническия състав за пръв път виждат подобни занимания. Но има и няколко много добри — тях назначих за треньори на останалите.
— Правилно! — одобрително я погледна той. — Съхранявай своята енергия, изразходвай тяхната! Добре си усвоила целта на операцията!
Лицето й светна от похвалата.
— Благодарение на теб се занимавам с толкова нови неща, срещам се с нови хора… Такова нещо не бях и сънувала!
— Аха… — промърмори смутено той. — Наистина аз съм виновен за този кошмар. Искам прекалено много от теб, но знай, че ще направя всичко възможно да те измъкна. Изобщо няма от какво да се страхуваш!
— Не се страхувам! — обидено го погледна тя, после въздъхна и добави: — Всъщност, само понякога… Но живея пълноценно, като никога досега! Ти правиш така, че всичко изглежда възможно!
Прочете в очите й така бленуваното възхищение, но кой знае защо не му се зарадва.
— Елена, цялата работа балансира върху ръба на бръснач — призна с тежка въздишка той. — Не знам какво ще стане когато тези типове се събудят и осъзнаят, че ни превъзхождат почти във всичко… — Не това искаше да чуе момичето. Той потърка очи, притисна с пръсти слепоочията си и продължи да крачи напред-назад.
— Не балансира върху ръба на бръснач — поклати глава тя. — Балансираш я ти!
— Нали това казвам и аз? — дрезгаво се засмя той.
Тя го изгледа с присвити очи:
— Откога не си спал?
— О, не зная… Изгубих му следите, още повече, че двата кораба са на различно време. Трябва да го уеднаквим. Ще преместим часовника на РГ-132, така ще бъде по-лесно. Ще минем на озеранско време… А не съм спал отпреди топлинно-ускорителния скок… Едно денонощие преди него…