Майлс мълчаливо кимна с глава, а Ботари засмука въздух през стиснатите си зъби. Вживял се в ролята на капитан, Торн се обърна и изтича навън, следван от избраните „съветници“. Лицето на Елена грееше от възбуда, а очите на Баз колебливо проблеснаха, устата му механично предъвкваше навлажнена пура. Този път лицето му има по-добър цвят, отбеляза Майлс.
Аусън седеше неподвижно, лицето му бе мрачно и ядосано, в очите му се четеше подозрение и срам. Този скоро ще изригне, прецени Майлс и се наведе към ухото на гиганта.
— Стажант Аусън, искам да ти напомня, че все още се водиш в списъка на болните… — прошепна той.
Бинтовалите ръце рязко се повдигнаха.
— Още онзи ден трябваше да ми свалят проклетия гипс! — оплака се Аусън.
— Позволи ми да подчертая, че аз обещах командирски пост на стажант Торн, но не посочих на кой кораб ще служи — продължи Майлс. — Офицерът трябва да умее не само да издава заповеди, но и да им се подчинява. Всеки ще бъде подложен на индивидуален тест, всеки ще получи съответната награда… Продължавам да наблюдавам и теб…
— Има само един кораб!
— Пълен си с предположения, а това е лош навик…
— А ти си пълен с … — Аусън стисна зъби и му хвърли продължителен, изпълнен с подозрение поглед.
Майлс се извърна към Даум и кратко нареди:
— Съобщи им, че сме готови за инструкциите.
Майлс изгаряше от желание да се включи в боя, но със смайване откри, че наемниците не разполагат с достатъчно малък за размерите му брониран скафандър. Ботари изпусна нескрита въздишка на облекчение, но младежът нямаше никакво намерение да се отказва. Реши да участва в абордажа с обикновен скафандър, като се включи някъде сред втората вълна на нападателите.
Ботари почти се задави от изумление и гняв.
— Заклевам се, че ще те нокаутирам и ще седна отгоре ти, само ако се опиташ да се доближиш до подобно облекло! — изрева той.
— Това е неподчинение, сержант! — просъска в отговор Майлс.
Ботари стрелна с поглед наемниците, които вече навличаха бронираните скафандри в дъното на помещението, увери се, че никой не може да ги чуе, и гневно отвърна:
— Нямам никакво намерение да ескортирам безжизнения ти труп обратно до Бараяр, за да го хвърля в краката на баща ти и да кажа: „извинявайте графе, това е положението!“
Майлс усети, че Ботари е на прага на побесняването и леко смекчи тон:
— А ако бях изкарал приемните изпити? Тогава как щеше да ме спираш?
— Щях да си подам оставката, но да запазя честта си! — изръмжа едрият мъж.
Майлс се усмихна и отстъпи. Задоволи се с внимателна проверка на екипировката и оръжието на тези, които попаднаха в първата група. Седмицата усилена подготовка и почистване дадоха неочакван от никого резултат — екипът изглеждаше в страхотна форма, оръжието и скафандрите блестяха като нови. Дойде време да проверим на практика колко струва тази красота, въздъхна в себе си младежът.
Особено внимание отдели на бронята на Елена. Преди да завинти шлема й, Ботари лично провери кабелите на комуникационния панел — една напълно излишна операция, използвана за маскировка на последните, дадени шепнешком инструкции.
— И се дръж по-назад, в името на Бога! — примоли се Майлс. — Задачата ти е да следиш поведението на войниците в боя и да ми докладваш. Едва ли ще можеш да я изпълниш, ако… — Преглътна последните думи, замаян от видението на всички ужасни неща, които могат да сполетят една красива жена във вихъра на боя. После светкавично се овладя и довърши: — …ако си в първите редици…
Трябва Господ да ми е взел акъла, за да приема молбата на Торн!, прокле се със закъснение той.
Косите й бяха скрити от шлема, това още повече подчертаваше решителните черти на лицето й. Сякаш е древен рицар, въздъхна в себе си Майлс. И едновременно с това светица! Високите скули позволяваха да се видят правилните черти на лицето й, поруменялата кожа светеше като жива на бледата светлина на контролния екран, устните й бяха полуотворени и издаваха възбуда.
— Да, милорд — прошепнаха те. — Благодаря ти.
Ръката й в тънка ръкавица се уви около пръстите му.
— Благодаря ти за честта, Майлс — тихо добави тя. Не беше регулирала сервоусилвателите и пръстите му се оказаха почти премазани. Но Майлс беше готов по-скоро да се раздели с ръката си, отколкото да прогони прекрасния миг. Единствено леко разширените му зеници реагираха на болката. Какво направих, Господи, запита се със свито сърце той. Та тя прилича на истинска валкирия!