Обърна се към Баз и го дръпна настрана.
— Направи ми една услуга, командор Джесек! — прошепна напрегнато той. — Дръж се близо до Елена и гледай да не надига глава… Тя е… доста развълнувана.
— Разбира се, милорд — енергично кимна Джесек. — Няма да се отделям от нея!
— Хм — въздъхна Майлс, дал си сметка, че молбата му е възприета доста буквално.
— Милорд — погледна го Баз и колебливо понижи тон: — Това обикновено е работа на командира… Нямаш намерение да ме повишаваш, нали? По-скоро искаш да продължим театъра за онези… — Палецът му се стрелна по посока на наемниците, които Тори вече беше започнал да разпределя в бойни групи.
— Театър ли? — с нежелание го погледна Майлс. — Считай нещата за толкова истински, колкото и историята с наемниците от Девдарии… — Някак не му се искаше да хвърли груби лъжи в лицето на своя подопечен.
— Какво означава това? — вдигна вежди Баз.
— Ами… Ба… Един мой познат казваше, че смисъл има това, което влагаш в нещата, а не това, което вземаш от тях… Имаше предвид един истински Вор… — Направи кратка пауза, после добави: — Действай, командор Джесек!
Очите на Баз весело проблеснаха. Застана мирно и иронично отдаде чест:
— Слушам, сър!… ъ-ъ-ъ… Адмирал Нейсмит!
Придружаван плътно от Ботари, Майлс с неохота се върна в тактическата зала на наемниците, запълнена с монитори за пряко наблюдение. Вътре бяха Аусън и офицера за свръзка, а Даум се беше оттеглил в инженерното отделение заедно със заместника на убития пилот и даваше указания за стиковката.
Сега вече Майлс наистина започна да гризе ноктите си. Аусън щракна с пластмасовите обездвижващи шини на ръцете си, опитвайки се да постигне нещо като скръстване. Очите им се срещнаха, после и двамата побързаха да погледнат встрани.
— Какво даваш да си там сега, Дребосък?
Майлс не беше си дал сметка, че неудовлетворението му е видно за всички. Без дори да забележи обидния прякор, той вдигна глава и промърмори с дълбока искреност в гласа:
— Още петнадесет сантиметра от ръста си, капитан Аусън!
Наемникът се изсмя въпреки волята си, устата му се разкриви:
— О, разбирам… Напълно те разбирам!
Вниманието на Майлс бе привлечено от действията на офицера-свързочник, който започна да проверява телеметричните данни на всеки от групата за абордаж. Холовидният екран беше разделен на шестнадесет сектора за едновременно наблюдение и представляваше пълна бъркотия. Замисли се каква забележка да подхвърли без да издава пълното си невежество…
— Отлично — усмихна се той. — Сега може да да чуваме и виждаме всичко, което виждат и бойците… — Вътре в себе си не можеше да определи кое от двете е по-важно, докато за един опитен командир това несъмнено не би представлявало трудност… — Къде е произведена тази система? Аз… никога не съм виждал подобен модел…
— Илирика — гордо отвърна Аусън. — Системата е вградена фабрично. Една от най-добрите на пазара.
— Аха… Коя от всичките е командор Ботари?
— Какъв е номера на скафандъра й?
— Шест.
— В горния десен край на екрана. Виждаш номера, нали? Под него е клавиатурата за звук и картина, за вътрешните им канали за свръзка, каналите между нас и тях… На практика оттук можем да контролираме всеки сервомотор на всеки скафандър…
Майлс и Ботари внимателно оглеждаха апаратурата.
— А не е ли малко объркващо за боеца, когато изведнъж се включите вместо него?
— Е, това се случва рядко… Позволява се задействане на лекарствените средства в костюма, издърпване на ранените от бойното поле… Честно казано, тази функция не ме въодушевява особено. Един единствен път бях от тази страна и се опитах да изтегля ранен колега. Но скафандърът му беше толкова смачкан от експлозията, че почти нищо не функционираше. Изгубих почти цялата телеметрична информация и открих причината едва след като битката приключи. Оказа се, че главата му е откъсната, а аз цели двадесет минути съм се опитвал да прекарам през въздушните шлюзи един изстинал труп!…
— Често ли използвате системата? — попита Майлс.
Аусън прочисти гърлото си.
— Всъщност, използвали сме я два пъти… — Ботари изсумтя, а Майлс вдигна вежди. — Полетът ни продължи прекалено дълго… Всеки обича лесното, но нашето дежурство беше наистина безкрайно…
— И аз останах със същото впечатление — ледено го изгледа Майлс. Аусън се размърда от неудобство и препочете да насочи вниманието си отново към екраните.
Кацането щеше да се осъществи всеки момент. Бойните групи бяха замръзнали в напрежение. РГ-132 правеше маневри по посока на съседната площадка, но от нея все още го делеше значително разстояние. Пелианците коварно дадоха разрешение за кацане първо на бойния кораб, очевидно разчитайки да приберат товарния на спокойствие. Майлс изпита съжаление, близко до отчаяние. Проклинаше се, че не измисли някакъв код за свръзка с Мейхю и сега не можеше да го предупреди за положението. Не смееше да рискува за връзка по открита линия, тъй като пелианците положително щяха да прихванат разговора. Сега единствената му надежда беше, че изненадващата атака на Торн ще накара войниците от съседната площадка да забравят за безобидния товарен кораб.