Тишината беше наситена с напрежение. Очите на Майлс се спряха на данните за физическото състояние на астронавтите. Пулсът на Елена беше спокоен — едва 80 удара в минута. Този на Джесек доближаваше 110. А колко ли е моят, запита се Майлс. Сигурно вече съм счупил световния рекорд!
— Противникът разполага ли с подобна апаратура? — попита внезапно той. В главата му се появи дръзка идея, в крайна сметка можеше да се окаже, че няма да е само пасивен наблюдател на събитията.
— Пелианците — не — отговори Аусън. — Монтирана е на някой от по-модерните кораби на Озеранската флота, но съвсем не на всички… Най-добре е въоръжена малката фрегата на капитан Тънг, произведена в Бета… — Във въздишката на наемника се долови завист: — Тя има абсолютно всичко!
Майлс се извърна към офицера за свръзка:
— Можеш ли да уловиш нещо подобно срещу нас? Дали не ни чакат със същите бойни скафандри?
— Не мога да кажа, защото са включени защитните им екрани — отвърна офицерът. — Но бройката на посрещачите е някъде около тридесет…
Челюстите на Ботари видимо се стегнаха.
— Торн чува ли ни?
— Разбира се.
— А те?
— Едва ли. Биха могли, но няма да проявят интерес. Нашите защитни екрани също действат, а те са заети с друго…
— Двама на един — промърмори Аусън. — Лошо разпределение!
— Сега ще се опитаме да станем по равно — каза Майлс и се извърна към офицера: — Можеш ли да дешифрираш кодовете им и да получиш техните телеметрични данни? Разполагаш с озеранските кодове, нали?
Онзи се замисли.
— Не става точно по този начин, но… — Очите му се извърнаха към показанията на апаратурата.
— Намислил си да завземеш скафандрите им? — светнаха очите на Аусън. — И да ги накараш да се изпозастрелят, нали? — Осветлението внезапно угасна. — По дяволите! Ще трябва да минем на ръчно управление. В момента, в който надушат какво става, онези гадове ще ни отрежат!
— Значи не трябва да надушват — усмихна се Майлс. — Ще прибегнем да партизанска тактика. Ти мислиш само за груба сила, стажант Аусън. А грубата сила не е по вкуса ми…
— Включих се! — възбудено извика офицерът за свръзка. От холовидните дискове изскочи втори кръг информация. — Десет от тях са в пълно бойно снаряжение, с бронирани скафандри. По всичко личи, че останалите са пелианци, облечени в обикновени скафандри. Но десетте са опасни!
— Прекрасно — промърмори Майлс. — Сержант, ела насам и заемай позиция зад монитора. — Изпука с пръсти, като пианист преди концерт. — Сега ще ти обясня какво имам предвид. Трябва да симулираме дребни, но многобройни повреди в управлението на скафандрите… — Насочи апаратурата към един войник, после изчисти телеметричните данни, касаещи физическото му състояние. — Гледай сега…
Насочи апаратурата към резервоара на гърба на войника, използван при корекции в безтегловното състояние с помощта на миниатюрни реактивни двигатели.
— Дано да не е някой прекалено нервен тип… — промърмори Майлс и даде пълна тяга. Едновременно с това включи прослушването на ефира. В репродукторите отекна истинска канонада от сочни псувни, после авторитетен глас поиска радио-мълчание. — Един вече е аут! — промърмори младежът. — Нищо не може да направи, преди да намери подходящо място за събличане…
Аусън избухна в смях.
— Ах ти, хитро дребно копеленце! Точно така, точно така!… — Извъртя се заедно със стола си, приближи се към контролното табло и внимателно изтегли данните на друг противников войник с малкото читави пръсти на ръцете си.
— Не забравяй за партизанската тактика — напомни му Майлс.
— Няма — кимна все още усмихнатият Аусън и се приведе напред: — Така, така… — Изправи се и на лицето му се разля победоносна усмивка: — Серводвигателите на скафандъра му работят с половин секунда закъснение, а изстрелите му ще попадат на десет градуса вдясно от целта!
— Отлично! — похвали го Майлс. — Мисля, че сега трябва да прекъснем, за да не бъдем разкрити. Ще се включим отново само при критична ситуация.
— Добре.
Корабът все повече се приближаваше до площадката за кацане. Вражеските войници се струпаха пред ръкавите от гъвкава пластмаса, които обикновено се използват за качване и слизане.