Изведнъж бойните групи на Торн излетяха от въздушните шлюзове, разположени в долната част на кораба, множество магнитни мини изтракаха по металното скеле на залата за посрещане. Наемниците бързо нахлуха в покритото помещение. Радио-мълчанието на врага бе изместено от хаотични крясъци.
Приведен над цифровите данни, Майлс тихичко си тананикаше. Жена-офицер от вражеската армия изви глава да даде заповед на взвода си, но в същия миг Майлс застопори шлема в това положение, а заедно с него и главата й. Насочи апаратурата към вътрешния коридор, все още извън достъпа на своите подчинени. Избра си един от войниците на противника и включи докрай плазмения лък, вграден в бронята на скафандъра му. От ръката на боеца изскочи буен пламък, той изненадано се дръпна. Искри и струи разтопен метал обляха пода, тавана и колегите му.
После потърси данните на Елена. Във визьора се виждаше вътрешността на тесен коридор, която се носеше насреща с огромна скорост. Елена натисна реактивните спирачки на скафандъра си, картината рязко се разклати. По всичко личеше, че изкуствената гравитация на площадката беше изключена. На няколко метра пред нея звучно се захлопна вакуумна ключалка. Тя стабилизира тялото си, насочи плазмения лък и проби широка дупка в стоманения капак. Понечи да се шмугне през нея, в същия миг оттатък се показа главата на вражески войник, очевидно решил да стори същото, но в обратна посока. Сблъсъкът беше предотвратен с цената на скърцане и стържене на сервомеханизмите, включени на обратна тяга.
Майлс трескаво потърси данните на противника върху екрана, но той се оказа пелианец и такива липсваха. Скафандърът му беше недосегаем. Усети тежките удари на сърцето си. На съседния екран битката между двамата се виждаше под друг ъгъл, Майлс изпита чувството, че се намира на две места едновременно. След кратък, но разтърсващ миг на ужас, той си даде сметка, че гледа през визьора на поредния озеранец в брониран скафандър. Озеранецът вдигна оръжието си и се прицели, от такова разстояние просто не можеше да сгреши…
Пръстите на Майлс улучиха данните на комплекта за първа помощ в скафандъра на врага. Време за колебание нямаше. Натисна яростно няколко бутона, изпращайки в кръвоносната система на противника всички лекарства, които влизаха в комплекта. От репродукторите се разнесе неясно охкане, пулсът върху екрана полудя, после блокира. През дупката се промъкна нов скафандър, този път с отличителните белези на „Ариел“… Дали не беше Баз? Плазменият сноп от оръжието му обля скафандъра на озеранеца и радиовръзката прекъсна.
— Кучи син! — изрева зад рамото му Аусън. — Кой те докара тук, по дяволите?!
Отначало Майлс реши, че става въпрос за облечения в броня войник, но после проследи погледа на Аусън, насочен към открития космос над площадката за кацане.
Над тях беше увиснал огромен озерански боен кораб.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Майлс изруга, обзет от безсилен гняв. Естествено! Присъствието на тежко бронирани космически скафандри предполага и механизъм за поддръжка и контрол някъде наблизо! Би трябвало още в първия момент да разбере, че ще си има работа с озеранска бойна единица. А предположението, че командния център на врага е съсредоточен единствено в станцията, беше, разбира се, пълна глупост! Зъбите му гневно проскърцаха. Погълнат от подготовката за атаката и загрижеността за Елена, той беше забравил първото и основно правило на големия военачалник: НИКОГА НЕ СЕ АНГАЖИРАЙ С ДЕТАЙЛИТЕ НА ЕДНО СРАЖЕНИЕ! Фактът, че и Аусън беше забравил това правило, носеше слаба утеха.
Офицерът-свързочник бързо заряза играта със саботажа на скафандрите и се върна на мястото си.
— Настояват за безусловна капитулация, сър — съобщи след миг той.
Майлс облиза напуканите си устни и се прокашля.
— Някакви идеи, стажант Аусън?
Аусън го изгледа мръснишки.
— Това е онзи сноб Тънг. Той е от Земята и не пропуска да изтъкне този факт. Разполага с четири пъти по-голяма огнева мощ и системи за защита от нас, три пъти по-голямо ускорение, три пъти по-голям екипаж и тридесет години боен опит. Предполагам, че ще обмислиш добре следващите си стъпки, нали?
— Аха — кимна Майлс. — Правилно предполагаш.
Нападението срещу станцията беше към края си. Торн и компания вече прочистваха спомагателните съоръжения. Нима победата толкова бързо ще се превърне в поражение? Непоносимо! Майлс отчаяно потърси вдъхновение в кладенеца на неизтощимата си фантазия.