Разбира се, не беше летял никога преди това. Отчаяният Редър дърпаше всевъзможните лостове за управление. Спомни си как в същата програма предната седмица участникът се събуди в подводница и като отвори погрешен клапан, потъна.
Хиляди зрители със затаен дъх следяха как едно обикновено момче, като тях самите, търсеше изход от положението. Джим Редър беше един от тях. И всичко, което можеше да направи това момче, можеха да направят и те. Той беше един от народа, беше техен представител.
Редър успя да направи нещо като кацане. Самолетът се преобърна няколко пъти, но предпазните колани издържаха, а двигателят, колкото и странно да беше, не се взриви.
Джим се измъкна от тази история с две счупени ребра, три хиляди долара и правото да участва в предаването „Тореадор“, когато му зарастнат ребрата.
Най-после първокласно предаване! В „Тореадор“ плащаха десет хилядарки. Трябваше просто да прободе с шпагата огромния черен бик — както правят истинските опитни тореадори.
Състезанието се проведе в Мадрид, защото боят с бикове бе забранен в Щатите. Предаването се транслираше по цялата страна.
Испанците харесаха високия флегматичен американец. Пикадорите работиха усърдно с пиките в опитите да притъпят амбициите на бика. Банделирелите се стараеха да уморят животното, вместо само да го дразнят. А вторият матадор, мрачен мъж от Алхесираса, едва не счупи врата на бика със заблуждаващите си движения.
Но след като бе казано и направено всичко според традицията, Джим Редър остана сам на пясъка, несръчно стиснал червената мулета в лявата ръка и шпагата в дясната, лице в лице с окървавения еднотонен черен бик.
Някой викна: „Ръгни го в белия дроб, омбре! Не се прави на герой, ръгни го в белия дроб!“. Но Джим помнеше друго: „Прицели се с шпагата и я забий зад рогата!“ — така го съветваше техническият консултант в Ню Йорк.
Заби я, но шпагата отскочи, попаднала на кост, бикът подхвана Редър и го прехвърли през гърба си. Редър се изправи, като по чудо останал без дупка в тялото, взе друга шпага и затворил очи, отново я заби зад рогата. И тогава Бог, който пази децата и глупаците, изглежда се погрижи и за него, защото шпагата влезе като нож в масло. Бикът го изгледа изплашено и недоверчиво, омекна и рухна на пясъка.
Този път му броиха десет хиляди долара, а счупената ключица се оправи за нула време. Редър получи двайсет и три писма от поклоннички, сред тях и един страстен призив на момиче от Атлантик Сити. Освен това му предложиха да участва в ново предаване.
Редър вече не беше предишният глупак. Разбираше, че едва не заплати с живота си за една неголяма сума пари. Голямата награда беше напред и ако ще рискува, поне да е заради нея.
Така Редър се появи в предаването „Подводен риск“, което се финансираше от фирмата „Сапунът на красавицата“. С акваланг, плавници и колан с тежести, въоръжен само с нож, заедно с четирима други участници се потопи в топлите води на Карибско море. На същото място спуснаха в клетки оператори с телекамери. Състезателите трябваше да открият и извадят на повърхността съкровище, скрито там от представители на спонсорите на предаването.
Само по себе си подводното плуване не е опасно. Но организаторите се бяха постарали да привлекат вниманието на публиката с пикантни детайли: гигантски октоподи, различни видове акули, отровни корали и други ужасии от подводното царство.
Зрелището беше страхотно. Един от участниците успя да се добере до съкровището, скрито в дълбока падина, но в същия миг една мурена се добра до него. Другият хвана съкровището тъкмо в мига, когато една акула хвана него. Синьозелените води се оцветиха от кръвта — в светлината на прожекторите цветовете върху телевизионните екрани бяха фантастични! Съкровището се плъзна към дъното, Редър се гмурна след него. Тъпанчетата му едва не се спукаха от високото налягане. Хвана безценния товар и откачи баластния колан, за да изплува. На десет метра от повърхността се наложи да се бие с другия участник.
Размахваха ножовте си под водата. Противникът разсече гърдите на Редър, но Редър със самообладанието на стар боец отблъсна ножа и измъкна от устата на противника мундщука на акваланга.
Това беше всичко. Редър се показа на повърхността и предаде на намиращата се наблизо лодка спасеното съкровище. То се оказа серия сапуни „Голямото съкровище“, произведени от фирмата „Сапунът на красавицата“.