Револверът трепна.
„Часът е пет и една секунда! Седмицата изтече! Джим Редър победи!“
От студиото се разнесе многогласният приветствен вик на публиката. Бандата на Томпсън мрачно обгради гроба.
„Той победи, приятели! — Майк Тери се опитваше да надмине себе си. — Погледнете, погледнете към екраните! Дойдоха полицаите да отведат бандитите на Томпсън далеч от тяхната жертва. Жертвата, която те все пак не успяха да убият! И всичко това благодарение на вас, добри самаряни на Америка. Вижте, приятели, добри ръце изваждат Джим Редър от гроба, неговото последно убежище. Добрата самарянка Дженис Мороу е също тук. Кой знае, може пък това да е начало на роман? Джим изглежда е припаднал, приятели, лекарят му дава нещо възбуждащо. Той спечели двеста хиляди долара! А сега ще чуем самия Джим Редър!“
Последва кратка пауза.
„Странно. Страхувам се, приятели, че сега няма да чуем гласа на Джим. Лекарят го преглежда. Минутка…“
Отново пауза.
„Това е преумора, приятели, страшна преумора. Така каза лекарят. Е, какво пък, Джим Редър не е съвсем наред, но ще му мине. В Джи Би Си работят най-добрите психиатри и психоаналитици в страната. Ще направим за храброто момче всичко, което е в човешките възможности. И всичко за наша сметка! — Майк Тери хвърли поглед към студийния часовник. — А сега е време да свършваме, приятели. Следете обявите на нашата нова грандиозна програма на ужасите. И не се разстройвайте — скоро ще видим отново Джим Редър сред нас.“
Майк Тери намигна и се усмихна на зрителите.
„Той просто е длъжен да оздравее. Той е като всички нас и ние залагаме на него.“