— Никой никога не готви за мен — отбеляза Мики, — освен в ресторантите.
— Е, сега аз ти готвя.
В 10:14 в сряда вечерта Алиша стоеше в кухнята на Хънт до готварската печка с четири котлона над купа с шест разбити яйца. Мики бе отмъкнал един суичър на Хънт с къси ръкави и двамата с Алиша бяха успели да го нахлузят през гипса. Сега той седеше — или по-скоро се облягаше — на масата. Тя вече бе наредила две чинии и прибори и печеше филии на тостера. Мики държеше в дясната си ръка току-що отворената трета бира.
Алиша изсипа яйцата в тигана, поръси ги със сол и пипер, отвори шкафчето с подправки над плота и извади малко шишенце с жълтеникава течност.
— Трюфелово олио? Нормалните хора имат трюфелово олио?
— Във всеки дом трябва да го има — отговори Мики. — Разбира се.
— Да сложа ли малко?
— Непременно.
Тя наля тънка струйка от вълшебното нещо, събра с шпатула яйцата и изключи котлона, в мига, в който и филийките изскочиха. Намаза ги и сложи по една във всяка чиния. След това ги затрупа с яйцата и постави най-отгоре по още едно парченце масло.
Мики хвана вилицата и ги опита.
— Идеални са — констатира той.
След като привършиха яйцата, Алиша изми съдовете и двамата се върнаха в кабинета. В началото, като пристигнаха, Мики се бе поободрил и този прилив на енергия го държа по време на вечерята им. Но сега той отново се срина във фотьойла за четене, вдигна краката си на кушетката и положи глава на една възглавница, завит с одеяло, което Алиша намери на най-горния рафт на гардероба в спалнята на Хънт.
— Диванът се разтяга. — Гласът на Мики бе дрезгав и измъчен. — Ти можеш да спиш на него.
— Ами ти?
— Тук ми е добре. И бездруго вече съм почти заспал.
— Съжалявам, Мик. Ти си пребит и смазан. Ти ще си на леглото, без повече приказки.
— Ще се караме ли заради това?
Тя вече сваляше седалките на дивана.
— Не. Ти ще легнеш на леглото, веднага, щом го оправя.
— А ти?
— Спалният ми чувал и дюшекът са в колата. — Тя издърпа матрака на дивана, който вече бе застлан с чаршаф и одеяло за гости. Алиша отметна единия край на одеялото и се обърна към Мики.
— Трябва ли ти помощ, за да станеш?
— Не. — Но още докато го казваше, той се сви болезнено от усилието.
— Спри. — Тя пристъпи и му свали обувките, повдигна му краката и избута кушетката изпод тях. После взе одеялото и го метна върху леглото.
Той сложи крака на пода, хвана ръката й със своята, здравата, и се изправи до седнало положение, а тя приклекна на коляно пред него.
— Така — каза Алиша. — Сега сложи здравата ръка на врата ми. Леко, леко.
Потискайки желанието си да изпъшка, той стана, все още облегнат на нея.
Тя го води няколко стъпки и му помогна да седне на леглото. Накрая сложи възглавницата там, където трябваше да е главата му, повдигна му краката и го обърна така, че лесно да легне. Зави го с чаршафа и двете одеяла и ги притисна около тялото му. След това сама приседна на ръба на леглото.
— Така как е?
Очевидно движенията му бяха стрували много. Приливът на сили, който бе почувствал, когато пристигнаха тук, бе изчезнал, заедно с адреналина и бирата. Сега челото му бе покрито с лека пот, той бавно и дълбоко си поемаше дъх през разтворени устни, чувствайки болка в ребрата.
— Добре е.
— Щеше ли да ми кажеш, ако не беше?
— Може би. — Устните му се извиха в измъчена усмивка. — Но вероятно не.
— Ох, мачовски работи. — Тя нежно попи челото му с ъгълчето на чаршафа и отново го зави. След минута раменете и се смъкнаха и тя отрони дълга въздишка.
— Толкова съжалявам, Мики.
— За какво?
— Че те въвличам в това.
— Не си ме въвлякла. Сам се въвлякох.
Тя се замисли над това за един дълъг момент.
— Не съвсем. Ако аз… — И отново тежко въздъхна. — Както и да е, не зная как бих могла да ти се отблагодаря. Не зная какво щях да правя в настоящия момент, ако не беше ти.
— Всичко щеше да е наред.
— Не. Мисля, че щях да бягам. Макар, че сега виждам колко тъпо би било това.
Той поклати съвсем лекичко глава.
— Няма нужда да бягаш. Още не. Може и никога да не се наложи.
— Аз обаче нямаше да го зная, ако не беше ти. Просто още повече щях да се прецакам.
Мики леко постави длан на бедрото й.
— Не си се прецакала. Нищо лошо не си направила. Погледни ме. Алиша, погледни ме. Не си направила нищо лошо.