Изключи чистачките на колата и в шест без няколко минути натисна бутона за отваряне вратата на гаража, разположен върху сенника на колата. Почна да завива, но рязко натисна спирачките. Точно от дясната му страна покрай стената бе паркирана една хонда елемент. Смръщил чело, той се замисли дали да не даде на заден, да се махне и да се обади на полицията, да им каже, че някой е нахлул в дома му.
Вместо това обаче огледа празното пространство пред себе си. Фаровете на купъра все още бяха включени и Хънт веднага видя, че никой не го причаква вътре, въпреки че някой като нищо би могъл да се крие зад хондата.
С разтуптяно сърце той натисна бутона отново и чу вратата на гаража да се затваря зад гърба му.
Вкара купъра, изключи двигателя, извади си ключовете и слезе от колата. Сега фаровете не светеха, затова силно приведен, се метна към ключа на осветлението до металната врата и светна лампите.
Нищо. И като че ли нищо не беше пипано. Поне от тази страна на склада.
Хънт имаше няколко пистолета. Обикновено не ги носеше със себе си и сега беше без тях. Бяха заключени в таен сейф под капак на пода в спалнята му.
Да си взема поука, помисли си сега. Ако работиш по какъвто и да е аспект на убийство, носи си пищова. Човек никога не знае.
Ако обаче този бе днешният урок, вече бе твърде късно да се възползва от него. Отново се замисли дали да не излезе на дъжда, и да повика по телефона полицейско или друго подкрепление. Нещо обаче пак го спря.
Прекалено тихо бе. Алармата би трябвало да се е задействала.
С изопнати нерви се приближи до хондата и хвърли бърз поглед вътре. През леко затъмнените прозорци успя да види, че задните седалки са сгънати, а по пода бе струпана купчина дрехи. После Хънт прекоси на пръсти баскетболното игрище, стигна до вътрешната врата, която бе отключена и безшумно я отвори. Стаите от тази страна на склада слабо се осветяваха от високите прозорци на отсрещната стена и съвсем малко от тази светлина проникваше в коридора, който бе почти непрогледен.
Не се поколеба изобщо и колкото се може по-тихо стигна до спалнята си. Приглушената светлина от прозорците тук смени чернотата на коридора, но не кой знае колко. Той отиде в ъгъла и надигна единия край на килима.
Вече дишаше тежко, по челото му почнаха да избиват капчици пот. Някой е бил или все още беше в дома му. И ако трябваше да се срещне с него, дори да бе някой, когото познаваше (щом знаеше за алармата и кода й), това щеше да стане по неговия начин.
Надигна капака в пода и тихо го отмести. Последният път, когато бе затворил сейфа си, го бе нагласил по навик така, че комбинацията му да е почти набрана и да трябва само половин завъртане надясно. И сега сработи както трябва, Хънт се пресегна и извади своя 380 АСР Зиг Зауер Р232. Пистолетът имаше пълнител, той дръпна предпазителя и вкара патрон в цевта.
След това излезе отново в коридора и светна лампите.
Извън себе си от приток на адреналин и гняв, Хънт говореше шепнешком, от което звучеше още по-страшно.
— Знаете ли колко лесно можеше да се окажете мъртви? И двамата. Не мога да повярвам колко глупаво сте постъпили.
Всички седяха около масата в кухнята. Пистолетът, вече със спуснат предпазител, бе поставен на плота зад тях. Мики все още беше бос, по дънки, със суичъра на Хънт и наметнат с одеяло през раменете. Алиша, също боса, беше с дънките си от предишната нощ, но бе навлякла едно кафяво поло от складираните в колата и дрехи.
Тя вдигна очи и срещна погледа на Хънт.
— Ще си тръгна, ако искате.
— Не! — При това възклицание Мики се хвана за ребрата.
С мрачно изражение Хънт се обърна към подчинения си.
— Това не е най-лошата идея, която съм чувал, Мик.
— И къде да отиде?
— Какво ще кажеш да се върне вкъщи? В нормалния си живот?
Много бавно Мики поклати глава.
— Тя не може да има нормален живот, докато това не свърши, Уайът. Джул и Русо мислят, че е тя. Ти сам ми го каза.
— Казах ти също, че все още са далеч от арест.
— Това може да се промени за секунди. Пък и, не става дума само за тях.
— Така ли?
Алиша се възползва от възможността да се намеси.
— Мики смята, че онзи, които го е направил, може… може да поиска и мен да убие.
Хънт изви устни подигравателно.
— И защо ще искат такова нещо?
— Ако тя е главната заподозряна — обясни Мики, — и се самоубие, или поне изглежда така, разследването се прекратява.