Ал потупа няколко човека по гърба и размени тук-там по две-три думи, докато си проправяше път към масата със закуските — всичките години, отдадени на работа за такъв изпечен политик като Доминик Комо, не бяха отишли напразно. Най-сетне се озова с желирана поничка и чаша кафе в ръце в края на малка групичка от жени, сред които и формално новата му шефка, Лорейн Хес.
Един бърз преценяващ поглед му показа, че събитията от последните две седмици са имали опустошителен ефект върху външния й вид. Когато Ал бе дошъл за първи път в „Сънсет“, тя бе в края на трийсетте: много привлекателна, жизнена и бодра, с тяло, на което малко не му достигаше да се нарече поразително. През годините видът и тонусът й значително се бяха изменили и сега вече тя съответстваше на представата на Ал за застаряваща бюрократка — едра и посивяла. В някои моменти обаче, особено, когато се засмееше, а това доскоро се случваше доста често, лицето й неизменно възвръщаше нещичко от младежкия си блясък и дори красота.
Не и днес обаче.
Днес умората като че ли я обвиваше отвсякъде като саван. Очите й, с тъмни торбички отдолу, бяха хлътнали в едрите страни. Дебелият слой немарливо положен грим не прикриваше петната по челото и по провисналата гуша. Разговорът и с другите жени наоколо засягаше нарушенията, свързани с Америкорпс и какво щяха да означават те с оглед на текущото финансиране, дали ще има съкращения, какъв щеше да е ефектът върху способността на „Сънсет“ да развива бизнеса си с града. Хес бе опитна в подобни административни и бюрократични детайли, затова омаловажаваше опасността и устояваше своето мнение срещу външните атаки, но Ал ясно виждаше, че като капак на всичко преживяно, както темите, така и хората й, я изтощават.
Реши да я спаси.
— Извинете, че се намесвам — каза той, — но Лорейн ви казва истината. Нищо няма да се промени. Доминик също знаеше за това отдавна. Мъчеше се да оправи нещата дискретно, преди да станат публично достояние, но… е, знаем какво се случи, преди да успее да направи това. Простата истина обаче е — при това всички сме го чували да я повтаря стотици пъти, — че когато става въпрос за държавно финансиране и има различни мнения, едната страна винаги ще хвърля вина върху другата. Жалко е, особено, при положение, че задачата ни е да помагаме на другите. Но онова, което всички ние трябва да направим сега, е да забравим за лошите новини, да си гледаме собствената работа и да не се занимаваме с неща, над които нямаме власт. Първо на първо, Лен Търнър и Доминик вече бяха говорили за обжалване на запора върху финансирането, и второ, щом Лорейн поеме изцяло работата тук, ще убеди одиторите, че това са незначителни проблеми, които в голямата си част са решени. Не е ли така, Лорейн?
Тя измъчено се усмихна.
— Точно така е. Това се опитвах да кажа. Не е време да се паникьосваме, а да се стегнем и да си вършим работата. А, и Ал, — сега усмивката и малко разцъфтя, — за миг ми се стори, че слушам Доминик.
— Струва ми се, че за осем години трябва да съм поприхванал нещо.
— Е, задръж го, ако можеш.
Ал също се усмихна широко.
— Така и възнамерявам.
Чу се звънецът, отбелязваш края на първия учебен час и Ал небрежно пое заедно с Хес към кабинета й. Щом излязоха от учителската стая, тя го хвана за ръката и се облегна на него.
— Благодаря ти за това, което направи.
Той сви рамене.
— Те просто се притесняват. Трудно време настана.
— На мен ли го казваш? Но все пак съм ти много благодарна за помощта. Човек се уморява все да повтаря едно и също.
После тя отвори вратата на кабинета си и двамата влязоха вътре. Хес заобиколи бюрото си и въздишайки седна на стола.
— Исках да те питам — започна Ал, — дали си чула кога ще ни върнат лимузината?
Тя поклати глава.
— Не трябва да я бавят много. Защо питаш?
— Ами, май никой още не обръща внимание, но аз като че ли останах без работа. Запълвах си времето с раздаване на дарителски картички, но… — той замлъкна с плаха усмивка.
— Но това едва ли е най-полезният начин да си прекарваш времето.
— Ами, да, така е. Обаче има и друго, чудех се за… после.
— В какъв смисъл?
— Искам да кажа, щом нещата приключат, какво ще правим с лимузината. Дали ти ще вършиш твоята работа като Доминик? По неговия начин?