От реакцията й пролича, че за пръв път се замисля над този въпрос. Тя наклони глава на една страна и за момент на устните й заигра лека замислена усмивка.
— Ако ме питаш, дали ще ми трябва шофьор — отговори тя, — не мога да си представя как ще си гледам работата иначе. А също и не си представям с кой друг, освен теб, Ал. Това отговаря ли на въпроса ти?
Не му се щеше да изглежда нито прекалено благодарен, нито крайно нуждаеш се, затова просто кимна.
— Да, госпожо, напълно. Благодаря ви.
Хънт беше толкова ядосан, че не знаеше какво ще направи, ако се изправи лице в лице с Мики отново и затова не смееше да излезе. Увери се, че той разполага със собствен транспорт — фолксвагена на сестра му, — и нареди по интеркома на Тамара да му каже да установи самоличността на всеки, присъствал на срещата на „Обществото на възможностите“ в Градската зала, както и алибитата им: какво са правили след напускането на срещата. Това би трябвало да му отнеме остатъка от деня, а може би и повече и в такъв случай бе възможно, макар и не напълно сигурно, на Хънт да му поразмине и да не убие или осакати своя млад, наивен и дяволски тъп служител.
Когато се увери, че Мики е излязъл, той стана, отвори вратата, излезе във външния офис и подпря бедро на бюрото на Тамара.
— Каза ли ти?
— А-ха. В общи линии. Тя е у вас.
— Освен, ако не ми е обрала скъпоценностите и не се е отправила към границата вече. Каза ли ти обаче, че е излъгала и полицията?
Челото й се помрачи.
— Май пропусна тази част.
Хънт й разказа.
— Знаеш какво означава това, нали?
— Не съвсем.
— Ами, встрани от факта, че е възпрепятствала правосъдието, дори тази кратка информация е достатъчна да я пъхне в затвора.
— Защо?
— Защото има значение, дали си уволнен в последния ден от живота на Доминик, повярвай ми. Ако го знаехме само от Елън Комо, щеше да става въпрос за това, какво тя си мисли, че е имал намерение да направи Доминик. Ако го узнаем от Картър, ще означава, какво той си мисли, че е чул. Но щом е признание директно от Алиша, познай какво? Тогава е факт. — И удари с длан по бюрото й. — Мамка му. Извини ме за израза.
— Няма нищо — каза тя. — Трябваше да ме чуеш какви ги говорих аз снощи.
— Ти какво ругаеше?
— Идиотите в болницата. Не ти трябва да знаеш. А, и Джим също. Той така и не се прибра.
Хънт млъкна за един дълъг момент.
— Джим не се е прибрал вкъщи? До колко часа?
— Понастоящем, до последния път, когато се опитах да се свържа с него, което бе преди около десет минути. — Тя сподели с Хънт собствените си правдоподобни обяснения, намислени предишната нощ. Имал намерение да отиде на погребението на Комо. След това може… или пък може… най-накрая ентусиазмът й се изчерпа. — Можеше да избере и по-подходяща нощ — заключи Тамара. — Това е всичко.
— Да се надяваме, че е така.
Веднага, щом изрече думите, Хънт съжали за тях. И Тамара не закъсня:
— Какво искаш да кажеш с това „да се надяваме“?
Той се поколеба, не му се искаше да го назовава направо. Но не виждаше никакъв друг начин.
— Искам да кажа, че ако е отишъл на погребението, Там, може да е срещнал някой от възможните заподозрени. Което не ми се ще да е станало. Но нали знаеш, че и аз бях там, а изобщо не го срещнах.
— Може изобщо да не е стигнал до там.
— Или пък да не е могъл да влезе. Беше претъпкано.
— Добре. — Тя успя да изобрази невесела усмивка. — Значи можем да кажем, „да се надяваме, че е така“. Бих искала просто да се появи.
Хънт се оттласна от бюрото.
— Аз също, скъпа. Аз също.
Върна се в кабинета си, но не можеше да се съсредоточи. Докато все още не бе ясно, дали наистина Алиша е била уволнена в онзи вторник сутринта, той успяваше да поддържа презумпцията за нейната невинност. Обаче узнаването на факта, че Доминик действително го е направил и тя е излъгала, премахна голяма част от личните му съмнения.
А сега тази жена се намираше в дома му.
Освен всичко останало, трябваше да се обади на Джул, но как да разговаря с него, след като вече знаеше всичко това? Темата неминуемо щеше да изплува и тогава Хънт щеше да се окаже в положение да укрива улики в разследването на убийство. Няма спор за отнемането на лиценза му. Но отделно от другото, как щеше да се оправдае? Как щеше да се помири със самия себе си?