— Ако не го мислех и аз, вече щеше да е уволнен. Обаче ме въвлече в потенциално ужасно положение спрямо Девин и Сара и то, тъкмо когато почнахме да ги омилостивяваме. При това, в собствения ми дом. Наистина, не ми харесва усещането, че мога да отворя вратата на дома си и да се окажа срещу дулото на един от собствените ми пистолети.
— Уайът. Стига. Тя няма да направи такова нещо.
— Е, както казах и на Мики, когато заяви същото, надявам се да си права. Но така и няма да зная със сигурност, докато се случи или не се случи, нали?
— Няма да се случи.
Хънт сви рамене. Или щеше да се случи, или не, без значение колко говореха за това.
— И така, слушай — започна той. — Преди двайсет минути трябваше да се обадя на Глория Уайт, но се появи Търнър. Затова трябва да се свържа с нея, колкото се може по-скоро. А може ли междувременно да те помоля да се обадиш на Девин и да ми уговориш среща с него? Мисля, че те още не знаят за срещата в понеделник вечер, преди да бъде убита Нешек, а няма да навреди също да се позанимаят с това.
— Плюс което, то малко ще ги откъсне от Алиша.
— Като страничен ефект. Знаех си, че ще се досетиш.
— Душичка — усмихна му се доволно тя.
— Не храни големи надежди — предупреди я той. — Навярно ще е само за кратко. Както и да е — Девин. Виж също, дали той не може да направи справка за Кейдриън Мугиса — каза й името му буква по буква. — Хлапето произнесе точно една дума за цялото време, представяш ли си? Което ме кара да си мисля, че присъствието му тук нямаше за цел да допринесе с нещо за разговора.
— Защо тогава?
— За да ме накара да си дам сметка, че Търнър може да отиде и по-далеч от това да ме уволни, ако се отклоня от предначертания път.
30.
Като че ли не му стигаха физическите болки, които никак не бяха малко, но на Мики му прилошаваше и от реакцията на Хънт към неговата постъпка. Докато караше в дъжда, отново към „Ортега“ кампус, и полагаше неимоверни усилия да насочва фолксвагена с гипсираната си ръка, той отново и отново си припомняше решенията, които беше взел, откакто Алиша се бе появила до леглото му. Каза си, че може и викодинът да е изиграл някаква роля в това отношение. Между другото, съжаляваше, че не е взел малко от него със себе си на тръгване от болницата. Главата му болезнено пулсираше при всеки удар на сърцето и при всяка дупка на пътя.
Появи се и психическа болка. Мики знаеше, че Хънт — човек с опит, интелигентен, който не се поддаваше лесно на емоции и фантазии, — не повярва на Алиша. Явно той гледаше на признанието й, че е излъгала полицията, по съвършено различен начин от Мики. За Мики то представляваше разголването на една измъчена душа, на която изцяло можеше да се вярва. За Хънт, от друга страна, въпросното признание в голяма степен подпечатваше извода, че тя е главната заподозряна в убийството на Комо. Както и в това на Нешек.
И въпреки, че въставаше срещу тази мисъл с всяка фибра на тялото си, Мики не можеше да я прогони от ума си. Ами ако тя си играеше с него, понеже виждаше, че е влюбен в нея?
Припомни си как сам обясняваше на Хънт, че винаги може да познае, дали някой е добър човек. Мики знаеше как щеше да отговори шефът му, ако друг му кажеше същото — боже, какъв глупак!
Разбира се, че никога не знаеш, дали някой е добър човек. Нито дали е лош. Или какъвто и да е. Просто с течение на времето виждаш достатъчно от човека и решаваш дали да се довериш на онова, което според теб представлява.
А дори и Мики не би спорил, че след като уж си преценил нечий характер, пак могат да възникнат аномалии. Добрите хора вършат лоши неща през цялото време, понякога по погрешка, понякога защото са изгубили себе си поради химическо или алкохолно влияние, а най-вече защото точно интелигентните добри хора вършат глупави и лоши неща. Да заявиш просто така, че можеш да познаеш, дали някой е добър човек или не, беше не само вроден идиотизъм, но и с нищо не помагаше. Със сигурност така не можеше нито да се обясни, нито да се предвиди нечия вина или невинност.
Въпреки тези свои мисли обаче с целия си разум той бе склонен да застане зад едно малко по-различно и все пак уместно твърдение: Алиша Торп можеше да е както добър, така и лош човек (бе изказала поне една опашата лъжа в решаваща ситуация), но нямаше никакъв начин да си я представи брутално да убие не един, а двама души.
Стигнал дотук, Мики отново се върна на фундаменталния въпрос: защо й е трябвало да се връща при него, вместо просто да се омете? Какво, питаше се той, я задържаше тук? Ангажиментът на Мики към нея нямаше да спре ченгетата да я арестуват, ако се стигнеше дотам. Всъщност, разсъди той, дори самият факт, че се върна при него, доказваше, че тя отчаяно желае истинският убиец да бъде заловен. Защо иначе не избяга веднага, след последния разпит на Джул и Русо? Вместо това, бе разбрала, че той е в болницата и бе хукнала към него.