— Добре.
— И искал да проверим алибитата на всички. Казах й да му предаде, че вече си имаме Алиша с липса на такова, което много ни харесва, но ако той попадне на по-добър кандидат, трябва да ни каже.
— Чух те. А какво те накара да пишеш?
Джул погледна надолу към тефтерчето си.
— Кейдриън Мугиса. Един от хората на Лен Търнър. Допускам, че не е ирландец.
— Какво за него?
— Не зная. Точно това иска Хънт да разбера.
— Ще го направим ли?
— Защо не? Не виждам с какво ще навреди.
Ал Картър седеше във фоайето до една сгъваема маса сред голяма група хора, познати вече на Мики като членове на Батальона — предимно млади мъже, но също и няколко жени, доста добре облечени и поддържани. Из цялото фоайе, чак до вратата, през която влезе Мики, се носеше тихото бръмчене на непринудени закачки.
Той бе дошъл най-вече, за да се види с Лорейн Хес и да я пита къде е била в понеделник през нощта, но щом видя Картър, Мики се сети, че искаше да му зададе един въпрос и затова се насочи най-напред към него. Всички работеха с някакви кутии, пълни с перфорирани формуляри — благотворителни картички — подреждаха ги по три, пакетираха ги и после изпращаха продълговатите пратки по автоматична пощенска машина. Щом ги привършеха, други няколко хлапета от Батальона им доставяха нова купчина отворени картонени кутии, за които Мики предполагаше, че скоро ще са на път за най-близката пощенска станция, а може и до главната поща на „Ринкън анекс“, ако пратката е достатъчно голяма.
Мики бе изминал около две трети от разстоянието, когато Картър го забеляза. За един много кратък миг той доби объркано или може би ядосано изражение, но след това възрастният човек отново надяна обичайния си неутрален вид и стана от сгъваемия стол. Премина разстоянието помежду им и протегна ръка.
— Ал Картър — представи се той.
— Да, господине. Помня ви. Мики Дейд.
— Е, Мики Дейд, какво се е случило с теб?
— Блъсна ме кола. По-точно, колата ми беше блъсната от кола. Обаче не е толкова зле, колкото изглежда.
— Радвам се да чуя това. ’Щото, ако е толкова зле, колкото изглежда, вече трябваше поне два пъти да си мъртъв. Искаш ли да поседнеш за минутка?
— Няма да е лошо.
Те се отправиха към стената до административните офиси и седнаха на два от допълнителните сгъваеми столове, поставени там.
— Вчера се видях с шефа ти на погребението на господин Комо — започна Картър. — Хънт. Е, какво те води отново насам?
— Имам още няколко въпроса към госпожа Хес, но ви видях и реших да ви питам…
Картър го прекъсна.
— Вече казах на твоя господин Хънт, че господин Комо уволни Алиша същата сутрин. Не зная какво мога да добавя.
— Не е там въпросът — поясни Мики. — Или поне не това исках да питам.
— Добре. — Той въпросително наклони глава на една страна.
— Последният път, когато бях тук, вие ми казахте, че познавате дядо ми Джим Пар.
— Да, доста добре.
— Ами, зная, че на погребението е имало много хора, но дали случайно не сте го видели там?
— Всъщност, да, видях го. Защо?
Мики си пое дълбоко дъх и издиша.
— Не се прибра вкъщи. Снощи не се прибра.
Картър се поизправи, лицето му беше замислено и подчертано намръщено.
— Какво? — попита Мики.
— Ами, аз не просто срещнах дядо ти вчера. Не зная, дали си разбрал какво направи госпожа Комо, когато видя Алиша…
— Изритала я е.
— Да, така направи. Или по-скоро, поиска да я изгонят. Не съм сигурен, дали си чул, че аз изпълних тази задача.
— Не знаех.
— Отидох при нея, обгърнах раменете й с ръка, изведох я и двамата се натъкнахме на дядо ти. Останах изненадан, че се познават.
— Да. Тя и брат й ни бяха на гости предишната вечер.
— Така си и помислих. — Той помълча и погледна настрани над главата на Мики. Явно се чудеше дали да продължи. — Знаеш ли — започна накрая. — Когато за пръв път говорихме с теб за наградата, аз не исках никаква част от нея. Не исках да извличам никаква печалба от смъртта на Доминик. Но оттогава… е, това са дяволски много пари. Пари, които могат да променят живота на човек.
— Така е. Но не разбирам накъде биеш.
— Към онова, което казах на шефа ти вчера — за Алиша. Че е била уволнена. Ако се окаже, че тази информация е била нужна на полицията, искам да кажа, за да я арестуват, искам просто ти и господин Хънт да си спомните откъде сте я получили.